— Тогава, проконсуле, моят господар Митридат смирено те моли да му позволиш с оръжие в ръка сам да защити себе си и своето царство от посегателството на витинци — продължи невъзмутимо Пелопид.
— Нито цар Никомед, нито витинската армия са нахлули на понтийска територия — напомни му Аквилий. — Ето защо забранявам на цар Митридат да докосне, пък макар и с пръст, цар Никомед и войниците му. При никакви обстоятелства, държа да предадеш точно думите ми на своя цар, Пелопид! При абсолютно никакви обстоятелства.
Пелопид въздъхна, вдигна рамене и простря ръце пред себе си в жест, който нямаше нищо общо с римските обичаи.
— Тогава нека ти кажа последните думи на своя господар, проконсуле. При така създалото се положение цар Митридат ти отвръща следното: „Дори да е сигурен в своето поражение, човекът с достойнство отвръща на удара!“
— Ако твоят братовчед цар Митридат наистина отвърне на удара, той със сигурност ще бъде победен — съгласи се с думите на пратеника Аквилий и даде знак на ликторите си да го отпъдят.
Щом понтиецът си отиде, сред римляните настъпи продължително мълчание. Гай Касий пръв се реши да го наруши.
— Един от понтийските велможи, придружаващи Пелопид, ми намекна, че Митридат смятал да прати протестно писмо до Сената в Рим.
Аквилий надигна вежда в недоумение.
— И какво се надява да постигне с него? Сега в Рим дори няма кой да го изслуша.
Самите те в Пергам пак трябваше да изслушат упорития Пелопид, дошъл след един месец с абсолютно същите искания.
— Братовчед ми цар Митридат ме праща отново, за да повторя молбата му от предния път. Нека му позволите да защитава земите си.
— Но неговите земи с нищо не са застрашени, Пелопид. Затова бъди така добър да повториш и моя отговор на царя си. Моят отговор е не.
— Тогава братовчед ми цар Митридат не вижда друг изход, освен да действа против твоето съгласие, проконсуле. Той ще се оплаче официално пред римския Сенат и народ за това, че римските пълномощници във Витиния подпомагат царство Витиния в агресията му срещу съседни страни и че в същото време отказват на Понт правото да се защити.
— По-добре братовчед ти, великият цар Митридат да не си прави излишен труд! — тросна му се Аквилий. — Що се отнася до Понт, а и до цяла Мала Азия, аз представлявам римския Сенат и народ! Сега се махай и повече не ми се вясвай пред очите!
Пелопид обаче остана известно време в Пергам, най-вече да се увери с очите си какви са намеренията на Гай Касий и на тайнствената войска, която той беше свикал под знамената. Докато понтиецът беше в провинцията, до ушите на римските управници стигна вестта за поредното нахлуване на понтийските и арменските войски в Кападокия. Някой си Митридатов син Ариарат — никой не можеше да твърди с точност кой от всичките с това име — отново се опитвал да седне на кападокийския престол. Маний Аквилий веднага повика Пелопид и му нареди да доложи пред Митридат и Тигран, че Рим е за незабавното изтегляне на силите им от царството.
— Няма как да не се подчинят. Самата мисъл за римските репресии ги кара да треперят от страх — подхвърли самодоволно Аквилий пред Касий, но като че ли сам потрепери. — Гай Касий, та тук ще умрем от студ! Толкова ли е бедна провинцията, че в целия дворец не може да се запали един огън?
Февруари месец духът в резиденцията на управителя до такава степен се беше повдигнал, че Аквилий и Касий намислиха нов, още по-смел план: защо изобщо да се спират пред границите на Понт? Защо да не дадат на Митридат урока, от който той толкова се нуждае? Време беше да се нападне родното му царство. Азиатският легион беше в превъзходна форма, доброволците чакаха на лагер между Смирна и Пергам и също не стояха със скръстени ръце. Освен това на Гай Касий му хрумна поредната гениална идея:
— Никой не ни пречи да се сдобием с още два легиона за похода — рече той на Маний Аквилий. — За целта е нужно само да се свържем с управителя на Киликия Квинт Опий и да го привлечем в заговора. Веднага ще пратя човек до Тарс и ще наредя на Квинт Опий да се яви в Пергам на съвещание по кападокийския въпрос. Империумът на Опий е само пропреторски, докато моят е проконсулски. Той е длъжен да ми се подчини. Ще го убедим, че целта ни е да спрем Митридат от по-нататъшни действия в Кападокия, като го ударим в гръб.