— Да го разпорите и да извадите обратно всичкото злато — нареди Митридат и не се отдръпна нито миг, преди слугите му да са обрали и последната трошичка златен прах.
— Хвърлете трупа му на кучетата — махна с ръка, сетне стана от трона си и като слезе от дървения подиум, невъзмутимо прекрачи жалките тленни останки на някогашния проконсул.
Всичко вървеше по мед и масло! И ако другите още можеха да се съмняват в това или онова, то цар Митридат вече беше сигурен в крайната победа. Трябваше му само да се разхожда по прохладните тераси на пергамския дворец, да се любува на красивата гледка на планината и да чака края на гамелион, по римски квинктилис. Вече бе получил вест от Аристион, който бързаше да му се похвали с успехите си.
„Вече нищо не може да ни спре, о, Велики Митридате, защото скоро цяла Гърция ще последва примера на Атина. Цялата си кампания започнах с речи за изгубените богатства на Атина, за някогашното й превъзходство над целия цивилизован свят. Винаги съм смятал, че в мигове на упадък и безсилие народите се обръщат с носталгия към годините на някогашното си величие и затова е най-лесно сърцата им да бъдат спечелени именно с приказки за това величие. В продължение на шест месеца неуморно наставлявах съгражданите си в подобен дух и събирах привърженици, с които да смажа съпротивата на публичните си опоненти. В красноречието си стигнах дотам, че когато съобщих за съюза, сключен между Твое величество и Картаген срещу Рим, не се намери кой да ми възрази! Ако не друго, то това поне разбива на пух и прах твърденията, че атиняни били най-образованите люде на земята. На целия площад не се намери човек, който да напомни на съгражданите си, че Картаген не съществува вече петдесет години. Удивително, нали?
Пиша ти тези редове, за да те уведомя, че току-що бях поставен начело на атинската войска; сега сме средата на месец посейдеон, ако случайно получиш писмото ми със закъснение. Беше ми дадена свободата сам да избирам сътрудниците си. Естествено спрях се единствено на хора, които също като мен твърдо вярват в бъдещото спасение на Елада, донесено не от другаде, а само от твоите великодушни ръце, Велики царю. Всички ние чакаме с нетърпение мига, когато славните ти войски ще унищожат римските легиони и лъвската ти грива ще се развее над цяла Гърция.
Атина вече е изцяло под моя власт, включително пристанището Пирея. За нещастие римското население, както и най-настървените ми врагове, успяха да се измъкнат, преди да ги пипна за гушите, но затова пък всички онези наивници, които останаха — най-вече богати атиняни, така и не пожелали да проумеят опасността, — вече минаха под ножа. Конфискувах всички имоти, принадлежащи на убитите и прогонените, и с тяхната разпродажба смятам да финансирам създаването на боеспособна армия.
Това, което вече съм обещал на гласоподавателите, аз ще изпълня; не мога да не изпълня. Но то в никакъв случай няма да попречи на твоите планове, Велики царю. Така например обещах на съгражданите си, че ще им върна остров Делос. Мястото представлява оживено търговско средище и преди римляните да го отнемат от атиняните, именно доходите от острова поддържаха Атина на върха на финансовото могъщество. В началото ни месец гамелион приятелят ми Апеликон (прекрасен моряк и способен пълководец) ще предприеме експедиция срещу Делос. В ръцете на римляните островът се превърна в една изгнила ябълка и не ще има сили да ни се опълчи.
Това е всичко засега, господарю и учителю мой. Град Атина е твой, а пристанището на Пирея е отворено за твоите кораби, когато и да пожелаеш да ги пратиш при нас.“
Царят със сигурност се нуждаеше и от пристанището на Пирея, и от великия град Атина, свързан посредством Дългата стена с приморската крепост. При това те му трябваха съвсем скоро, защото още в края на гамелион флотата на Архелай се показа от устието на Хелеспонта и се пръсна из цялото Егейско море. Понтийци разполагаха с триста покрити бойни галери, с по три и повече редове от весла, още сто биреми без палуби, но с два реда гребци и хиляда и петстотин товарни съда, с които да бъде пренесена войската. Архелай подмина бреговете на Мала Азия отдалеч, без дори да ги удостои с поглед. Та нали те вече принадлежаха на великия цар. Задачата му беше да установи силното понтийско присъствие в континентална и островна Гърция, та римската провинция Македония да се окаже между двете понтийски армии: Архелаевата от юг и Ариаратовата от изток.