Ариарат Младши също се придържаше към сроковете, определени в заповедта на баща му Митридат. В края на квинктилис без никакви затруднения прехвърли стоте си хиляди войници на другия бряг на Хелеспонта и бързо продължи покрай егейските брегове на Тракия. Римските строители и инженери се бяха погрижили да му осигурят изключително удобна комуникационна връзка в лицето на Егнациевия път. По време на похода си на запад Ариарат не срещна никаква сериозна съпротива и само за всеки случай остави големи гарнизони в пристанището Абдера и намиращия се малко по-навътре в сушата град Филипи. Целта му беше възможно най-бързо да излезе срещу единствената голяма римска крепост в областта — столицата на македонския управител Тесалоники.
Пак в края на квинктилис всички римски граждани, както и всички латини и италийци във Витиния, Римска Азия, Фригия и Пизидия бяха изклани до крак. Мъже и жени, деца и роби бяха прекарани под ножа. В тази най-секретна от всички свои заповеди Митридат прояви голяма изобретателност. Вместо да натовари собствените си войски с изпълнението на тежката задача, той се бе обърнал към местните градски общини, без разлика дали произходът им е йонийски, еолийски или дорийски. Нека гърците си изцапат ръцете с римската кръв. В много области населението с радост се впусна да изпълнява заповедите на новия си господар и дори не оставаше достатъчно работа за многото доброволци. Другаде обаче нарежданията бяха посрещнати с нежелание и колкото и да се стараеха етнарсите, гражданите отказваха да посегнат на съседите си римляни. Така например в Тралес местният управител прибягна до услугите на фригийски наемници, които да извършат масовото убийство от името на съгражданите му. В някои други области примерът беше последван, като напразно местните жители се опитваха да прехвърлят по този начин вината на никому непознати чужденци.
За един-единствен ден загинаха осемдесет хиляди римляни, латини и италийци, заедно с още седемдесет хиляди домашни прислужници. Клането се разпростря по цялата огромна територия от Никомидия във Витиния до Кнодос в Кария и Апамея навътре в Мала Азия. Никой не беше пожален; страхът от гнева на Митридат струваше много повече от човешката съвест. Ако той самият бе натоварил със задачата огромната си армия, то цялата отговорност щеше да падне изключително върху неговите плещи; сега обаче, след като му свършиха черната работа, гръцките общини също поемаха своя дял от общата вина. Гърците пък бяха умни хора и добре разбираха смисъла на царското нареждане. Излизаше, че да се живее под ярема на Митридат Понтийски не е по-добре, отколкото да се съжителства с римляните, пък ако ще и да не се плащат никакви данъци.
Много от преследваните римляни потърсиха закрила в храмовете; но така и никъде не я намериха. Побеснелите им съграждани нахлуваха като глутници кучета в светилищата и без да се вслушват в молитвите, които нещастниците отправяха до оглушалите богове, ги изнасяха обратно на площадите. Такъв беше ужасът, обладал жертвите, че неколцина се сдобиха със свръхчовешки сили и колкото и да ги дърпаше отзад тълпата, отказваха да пуснат статуята на божеството-покровител. Макар и да звучеше невероятно, на неколцина трябваше с брадви да се отсекат китките, за да бъдат отнесени далеч от свещената територия и заклани с по-малко угризения.
В дългите и подробни заповеди на Митридат имаше една последна клауза, която надминаваше по жестокост всички останали. Тя се отнасяше до труповете на убитите. Казваше се изрично, че никой римлянин, латин или италиец, никой роб, служил при римлянин, латин или италиец, няма право да бъде изгорен или погребан след смъртта си. Телата трябваше да бъдат отнесени далеч от всякакви населени места — по долища и клисури, по била и върхове, дори на дъното на морето — където да бъдат оставени да гният. А това бяха сто и петдесет хиляди човешки същества. Птиците от небето и зверовете по земята и под водата щяха винаги да помнят този прекрасен месец секстилис, когато никоя хищна твар по земята не знаеше що е глад. Отново в никоя от общините не посмяха да се противопоставят на заповедта. Иначе нямаше как да се скрият от Митридат, който с най-голямо удоволствие обикаляше новопокорената страна, за да се възхищава от пирамидите човешки трупове.