— Майка му е Клеопатра IV.
— Тази, която го е довела тук?
— Не, това беше Клеопатра III, неговата баба. Майка му беше нейната дъщеря и дъщеря на Птолемей Шкембето.
— И се е била омъжила за техния по-малък син Александър…
— Да, но по-късно. Най-напред беше жена на големия син, от когото има дъщеря.
— Така е по-логично. Голямата дъщеря отива за големия син, или поне така би трябвало да бъде.
— В края на краищата никъде не е писано. Старата царица ненавиждаше и големия си син, и голямата си дъщеря. Затова ги накара да се разведат. Младата Клеопатра избяга в Кипър, където се омъжи за малкия си брат и където му роди този младеж насреща.
— И какво се случи после с нея? — попита Митридат с любопитство.
— Старата царица накара и Александър да се разведе с нея, затова тя избяга в Сирия, където я взе за жена Антиох Кизикен, който по онова време воюваше с първия си братовчед Антиох Грип. Когато Кизикен загуби войната, Клеопатра бе набучена с копие за олтара на Аполон в Дафна. Убийцата беше родната й сестра, съпруга на Грип.
— Все едно слушам за собственото си семейство — усмихна се доволно Митридат.
Главният жрец обаче не гледаше на въпроса като на извор за смешки. Затова продължи нататък, без да обръща внимание на забележката.
— Старата царица най-сетне успя да прогони големия си син от Египет и доведе да царува вместо него Александър, бащата на младежа срещу нас. Майка и син щяха да управляват заедно. Младежът последва баща си и замина за Египет. Птолемей Александър обаче се страхуваше от майка си и в скоро време я намрази от дъното на душата си. Навярно тя се е досетила какво й се пише, защото преди четиринайсет години се появи в Кос с няколко кораба, пълни догоре със злато, и трима от внуците си. Ние трябваше да пазим и златото, и момчетата. Скоро след като се завърна в Египет, Птолемей Александър я уби. — Главният жрец тежко въздъхна; личеше си, че старата Клеопатра III му се е нравила като човек. — Тогава Александър се ожени за племенницата си Вереника, дъщеря на по-големия му брат Сотер и на младата Клеопатра, неговата собствена жена.
— И така цар Птолемей Александър управлява Египет заедно с племенницата си Вереника, хем леля, хем сестра на младежа?
— Уви, не! Поданиците му го свалиха с преврат преди шест месеца. Царят загина в морско сражение, докато се опитваше да си върне престола.
— Тогава излиза, че младежът трябва да управлява Египет!
— Не — поклати глава жрецът доволен, че е успял да обърка напълно надутия си посетител. — По-големият брат на Птолемей Александър Сотер е все още жив. Когато народът свали Александър от власт, на престола беше качен отново сваленият по-рано от майка си Птолемей Сотер. Той и управлява в момента заедно с дъщеря си Вереника; макар естествено да не може да се ожени за нея. Птолемеите се женят по втора и трета съребрена линия, никога по първа.
— Но сигурно Сотер е имал втора съпруга, след като старата Клеопатра го е накарала да се разведе с младата? Няма ли други деца?
— Да, той наистина се ожени повторно, този път за малката си сестра Клеопатра Селена. От нея имаше двама сина.
— И все пак твърдиш, че този тук е законният престолонаследник на Египет?
— Твърдя го, защото е така. Когато Птолемей Сотер умре, той ще заеме престола му.
— Брей, брей! — потри ръце от удоволствие Митридат. — Доколкото разбирам, крайно време е съдбата на младежа да се повери, на когото трябва. Отсега нататък аз поемам грижата за него. Ще го накарам да се ожени за някоя от дъщерите ми.
— Нищо не ти пречи да опиташ — рече му сухо жрецът.
— Какво искаш да кажеш?
— Той не може да търпи жена до себе си. Зарекъл се е по никакъв повод да не се доближава до жена през живота си.
Митридат издаде някакъв нечленоразделен звук, изразяващ навярно разочарование, но накрая вдигна рамене.
— Е, какво толкова, ще си остане без наследници! Това не е причина да се откажа от услугите му. — След което посочи другите двама принцове, все юноши. — Трябва ли да разбирам, че това са синовете на Сотер и сестра му Клеопатра Селена?
— Не — разочарова го жрецът. — Синовете на Сотер и Клеопатра Селена бяха доведени от старата царица, но скоро и двамата бяха повалени от детската болест. Пък и сам виждаш, че момчетата са доста малки.
— Тогава кои са те? — възкликна Митридат, напълно объркан от цялата история.