— Доколкото знам, Птолемей Сотер крои планове да ожени Птолемей Авлет за леля му и природена сестра царица Вереника — възрази му решително жрецът. — Според египетските разбирания това се нарича пречистена кръв.
— Толкоз по-зле за египтяните и техните разбирания — сопна се Митридат и стрелна жреца с огнения си поглед. — Все пак недей забравя, че колкото селевкидска кръв тече в жилите на Птолемей Сотер, толкова тече и в моите! Прапралеля ми Лаодика е била жена на Антиох Велики, а тяхната дъщеря Лаодика — на дядо ми Митридат IV! Така че със Сотер сме братовчеди, както са негови братовчедки дъщерите ми Клеопатра Трифена и Вереника Ниса; със синовете му от Арсиноя Набатейска пък са братовчедки по две линии, защото майка им е дъщеря на Деметрий Никанор и Родогуна, също както майката на Арсиноя! — Царят си пое дълбоко въздух, за да се успокои, и продължи: — Можеш да пишеш на Птолемей Сотер и да му съобщиш, че отсега нататък аз поемам грижата за синовете му. Нека Сотер знае, че след като династията на Птолемеите не може да ми предложи подходяща жена за сключване на династически брак — Вереника сигурно гони четиридесетте, — синовете му ще имат честта да се оженят за дъщерите на Митридат Понтийски и Антиохида Сирийска. И да благодариш на своя бог с проклетата му змия, задето ми трябва това писмо! Иначе отдавна да съм наредил да те убият, дъртак такъв. Забелязвам, че не са те учили как да се държиш пред господаря си.
След което царят се насочи към тримата египетски принцове, слушащи с видим интерес и тревога разговора между двамата възрастни.
— Още днес заминавате да живеете в Понт, млади Птолемей — обясни им Митридат накратко. — Сега ме последвайте и никакво бавене!
Когато огромната галера на цар Митридат отново излезе в открито море, от пристанището, на остров Кос излязоха няколко по-малки корабчета, които му обърнаха гръб и с опънати платна потеглиха на север към Ефес; на борда им бяха натоварени почти девет хиляди таланта злато, придружени от тримата египетски престолонаследници. Кос се оказа изключително благодатно място за владетели в затруднение. А цар Митридат, без сам да знае как, се беше сдобил с нужния за бъдещите му планове Птолемей.
Когато царят най-сетне пристигна на мястото, избрано от Пелопид за дебаркиране, за негово голямо разочарование беше посрещнат от доста малобройна армия. Нямаше как да щурмува крепостните стени на Родос. Пелопид съобщи:
— Трябва да организираме прехвърлянето на нова армия, Велики царю. Родоският адмирал Дамагор на два пъти нападна транспортните ни кораби и изпрати повече от половината на дъното на морето. От онези, които се спасиха, сравнително малко дойдоха да се присъединят към нас, останалите обърнаха платната и се отправиха към Халикарнас. Следващия път ще трябва да съпровождаме товарните кораби по целия им път до острова в бойните галери. Това да ги оставим да се влачат зад нас, без да им осигурим защита, беше голяма грешка.
Разбира се, подобни новини не можеха да зарадват Митридат, но в крайна сметка той самият се бе отървал леко, бе посетил остров Кос, където му се случиха приятни неща, а гибелта на няколко хиляди понтийски войници не го вълнуваше. Единственото неприятно в цялата работа бе, че ще трябва отново да се чака, но така и така нямаше избор, по-добре да използва времето за официалната си кореспонденция. Първата му работа бе да пише на сина си Митридат, който управляваше вместо него Понт и трябваше да се погрижи за тримата египетски престолонаследници.
„И тримата ми изглеждат добре възпитани и образовани, но е направо смайваща неосведомеността им по отношение на Понт. Излиза, че дори не подозират за нашето могъщество, но това в края на краищата е грешка, лесна за поправяне. Дъщерите ми от Антиохида — Клеопатра Трифена и Вереника Ниса — трябва да бъдат венчани при първа възможност за двамата братя. Нека Клеопатра Трифена отиде за Птолемей Филаделф, а Вереника — за Птолемей дето няма друго име. Традицията повелява все пак да изчакаме девойките да навършат петнайсет.
Колкото до онзи, женствения, Птолемей Александър, ще трябва бързо да го откажем от слабостта му към мъжете. Явно е, че египтяните ще предпочетат него за свой владетел, след като единствен може да се смята за законен престолонаследник. Това го принуждава рано или късно да обикне жените, освен ако не държи главата му да си стои на раменете. Оставям на теб да превърнеш пожеланията ми в действителност.“