9
Още преди да научат, че Митридат е превзел цяла Римска Азия, жителите на Вечния град дочуха за клането, извършено над всички римляни, латини и италийци в провинцията. Събитието бе имало огромен отзвук и първите вести за трагедията достигнаха Рим за рекордно малко време. Само девет дни след края на квинктилис Луций Валерий Флак Принцепс Сенатус вече свикваше Сената на извънредно заседание в храма на Белона извън помериума, както се постъпваше при обявяване на война срещу чуждоземен владетел. На присъстващите Флак прочете писмото, получено от живеещия в Смирна Публий Рутилий Руф.
„Това, което държиш сега в ръцете си, беше пратено по специален бързоходен кораб за Коринт, където би трябвало да го поеме друг за Брундизиум. Надявам се, че метежите, обхванали цяла Гърция, няма да попречат на новината да достигне до Рим. Дадох изрични нареждания на куриера да не спира никъде по пътя между Брундизиум и Рим, ами да препуска с всички сили и по светло, и по тъмно. Както се досещаш, подобна услуга се заплаща скъпо и нямаше да е възможна, ако не ми беше помогнал приятелят ми Милтиад, етнарх на Смирна. За себе си той иска само едно: когато римският Сенат и народ си възвърнат властта на Римска Азия, в което не се съмняваме, някой да си спомни за неговата доброжелателност.
Няма да се учудя, ако вие в Рим още не знаете за нашествието на понтийската армия в Римска Азия, за това, че цар Митридат вече управлява както някогашните римски владения, така и покорена Витиния. Маний Аквилий намери смъртта си след най-ужасяващи мъчения, а Гай Касий се спотаи в миша дупка и никой няма представа къде трябва да го търсим. Четвърт милион понтийски войници в момента са разквартирувани западно от река Тавър, Егейско море е задръстено от понтийските галери, а Гърция официално се отказа от съюза си с Рим, за да мине на страната на царство Понт. Страхувам се, че Македония е напълно изолирана от останалия свят.
Но не това е най-голямото зло, за което бързам да ви съобщя. В последния ден на квинктилис по заповед на цар Митридат Понтийски всички жители на Римска Азия, Витиния, Пизидия и Фригия от римски, латински или италийски произход бяха жестоко избити. Същата участ сполетя и домашните им роби. Доколкото чувам, броят на убитите е около осемдесет хиляди граждани и седемдесет хиляди роби — общо сто и петдесет хиляди човешки същества. Това, че на мен самия смъртта ми се размина, се дължи до известна степен на отнетото ми римско гражданство, но доколкото са ми ясни нещата, царят е издал изрична заповед, според която моя милост не трябвало да бъде докосвана с пръст. Навярно с това се надява да залъже кучето Цербер, застанало на вратата на Подземното царство. Би ли могло обаче спасяването на старините ми да се сравни с безжалостното съсичане на хиляди жени и деца, виновни само с това, че са се родили римляни? Говори се, че нещастниците са били извличани насила вън от храмове и светилища, докато са се молили на боговете си за закрила; че отново по заповед на понтийския цар телата им се оставяли да гният на открито, без да заслужат дори правото да бъдат погребани като всички смъртни. И това чудовище вече се смята за господар на целия свят, тупа се по гърдите, че до края на годината войските му ще са стъпили на италийска земя.
В интерес на истината вече не се намира жив човек на изток от Италия, който да му възрази. Изключение правят единствено смелите ни съграждани от провинция Македония. Но не вярвам и към тях съдбата да се окаже по-благосклонна. Макар да не се ползвам с особено достоверни източници, научавам, че Митридат вече е предприел страшен поход по суша срещу Тесалоники, че без никаква съпротива римляните са го допуснали западно от Филипи. По-добре са ми известни събитията в Гърция, където някакъв си понтийски агент на име Аристион бил заграбил цялата власт в Атина и убедил голяма част от останалите гръцки градове да се обявят в полза на Митридат. Егейските острови се намират във вражи ръце, понтийската флота е толкова внушителна, че никой не смее да се изправи насреща й. След завземането на Делос от Митридат още двайсет хиляди наши сънародници бяха убити на място.
Би ми се искало да разберете защо писмото ми е толкова сухо и кратко, но време за повече наистина не ми остава. Надявам се навреме да спрете кръволока Митридат, преди да се е коронясал за римски цар. Явно това е заветната му цел.“
— Ето това ни идва съвсем излишно! — сподели Луций Цезар пред брат си Катул.