— Предполагам, че всичко се обяснява със светкавичната бързина на Митридат — обади се Катул Цезар по-мрачен от всякога.
— А може да има и друго обяснение — на свой ред подхвърли многозначително Марий. — Напоследък между всички наши официални представители в провинцията са били забелязани странни контакти.
На това никой не пожела да отговори, но пък и всички сенатори се замислиха; открай време в Сената беше прието да се проявява колегиална солидарност, пък дори при големи скандали. И все пак напоследък сред назначените отци се бяха появили доста различия и те все повече се заглеждаха едни други какво точно представляват. Гай Касий и тримата членове на колегията бяха твърде добри познайници на останалите в Сената, за да не си изяснят всички смисъла на Мариевите думи.
— Това не обяснява защо Квинт Опий е запазил продължително мълчание — възрази Сула, изричайки на глас онова, което останалите присъстващи мислеха. — Той е човек с чест и достойнство и за нищо на света не би оставил умишлено Рим без сведения за събитията в региона. Ето защо според мен трябва да считаме и Киликия за изгубена.
— Най-добре да се опитаме по някакъв начин да се свържем с Публий Рутилий и да поискаме повече информация — предложи Марий.
— Предполагам, че ако сред съгражданите ни има оцелели, те ще се появят в града докъм края на секстилис — пресметна Сула. — Тогава ще разполагаме с достатъчно информация за случилото се.
— Доколкото разбрах от писмото на Публий Рутилий, никой не е оцелял — чу се гласът на народния трибун Сулпиций. След което той болезнено изпъшка и сви гневно юмруци. — Митридат дори не е пожелал да направи разлика между римляни и италийци!
— Митридат е прост варварин — обясни му Катул Цезар.
Но такъв отговор не беше достатъчен за Сулпиций.
Всички си спомняха, че когато преди два дни Флак Принцепс Сенатус беше прочел писмото на Рутилий Руф, той сякаш се бе превърнал на камък от ужас.
— Никаква разлика не е направил — повтори Сулпиций. — Причината защо не я направил нас не ни вълнува. Позорно е дори да се спори по въпроса! Италийците от Римска Азия са заплатили същата цена, както събратята си римляни и латини. И едните, и другите са мъртви. Жените, децата и робите на италийците са били избити също както тези на съгражданите ни. Той не е направил никаква разлика между едните и другите!
— О, стига си мърморил, Сулпиций! — тросна му се Помпей Страбон, който не обичаше да му губят времето с глупости. — Чак си започнал да скърцаш от ръжда!
— Бих желал в Сената да се установи известен ред — обърна се любезно към двамата Сула. — Не сме се събрали да разсъждаваме върху начина на мислене на врага, а върху това как трябва да постъпим с него.
— Трябва да му обявим война! — прекъсна го веднага Помпей.
— Да смятам ли, че това е мнението на всички присъстващи, или някои мислят различно? — попита Сула.
Всички останали обаче му отговориха единодушно, че искат война.
— Ние разполагаме с достатъчно сформирани легиони — рече Метел Пий. — Всички те са и добре въоръжени. Поне в това отношение сме доста по-добре подготвени от друг път. Още утре можем да натоварим на корабите двайсет легиона войници.
— Знаеш много добре, че не можем — възрази му Сула. — Според моето скромно мнение ще ни е трудно да натоварим и един-единствен легион, камо ли двайсет.
Сенатът посрещна думите му с пълно мълчание.
— Назначени отци, откъде смятате да намерим нужните пари? Щом войната с Италия приключи окончателно, ние няма какво повече да правим с легионите си, освен да ги разпуснем. И то не за друго, а защото нямаме средства да им заплатим и един ден в повече служба. Докато Рим стоеше под угрозата на италийците, всеки римлянин, както и всеки латин се чувстваше морално задължен да се бие до последна капка кръв за родината си. Спокойно можем да кажем, че подобни морални задължения би трябвало да ни свързват и с Римска Азия, която вече е била стъпкана от пълчищата на врага и където осемдесет хиляди наши сънародници вече са намерили смъртта си. И все пак трудно можем да убедим нашите славни легионери, че и сега под заплаха се намира родното им огнище. Нашата армия е уморена. Войниците получиха заслуженото си възнаграждение, но с това практически опразниха хазната ни, при това за доста време напред. Друго решение, освен това да ги разпуснем и разпратим по домовете, уви, няма. Както и да гледаме на нещата, няма никакви перспективи в близко бъдеще да съберем достатъчно пари за подобна мащабна военна експедиция!