И този път никой от присъстващите не отговори, само мълчанието стана още по-мъчително.
Най-накрая Катул Цезар въздъхна:
— Нека оставим за малко финансовите си затруднения настрана. Много по-важно за нас е да спрем Митридат, преди да е станало твърде късно!
— Квинт Лутаций, ти все едно нищо не си чул какво ти казах преди малко! — извика от досада Сула. — Нямаме пари да воюваме!
Катул си придаде най-високомерното изражение, на което беше способен, и изрече:
— Предлагам на Луций Корнелий Сула да бъде връчено върховното командване на римската армия, действаща срещу Митридат Понтийски. Щом решим въпроса с командването, ще ни бъде по-лесно да изнамерим и пари.
— А пък аз държа отсега да отбележа, че предлагам на Луций Корнелий Сула да не му бъде връчвано върховното командване във войната с Митридат! — изрева най-изненадващо Гай Марий. — Нека Луций Корнелий Сула си остане в Рим и да си брои паричките! Пари! Сякаш сега е моментът да се грижим за пари, когато Рим е изправен пред въпроса за самото си оцеляване! Пари ще се намерят както винаги в подобни случаи. Пък и цар Митридат разполага с предостатъчно, него ще накараме да ни изплати дълговете. Назначени отци, не можем да предадем съдбата на римските легиони в ръцете на човек, който от всичко на света най-много го занимават парите! Командването на армията ни трябва да получа аз!
— Ти не си добре, Гай Марий — отсъди Сула.
— Достатъчно съм добре, за да не се занимавам с глупости като някои други! — тросна му се Марий. — Не разбирате ли, че заплахата от страна на Понт е не по-малка от германската преди години? И кой спечели войната срещу германите? Гай Марий! Колеги, членове на тази свещена институция, вие трябва да връчите върховното командване на мен! Аз единствен оттук присъстващите мога да спечеля тази война!
От стола си се надигна Флак Принцепс Сенатус, човек, когото никой от събратята му не би нарекъл смел.
— Ако беше по-млад, Гай Марий, а и ако не те беше нападнала подобна коварна болест, можеш да си сигурен, че с всички сили бих подкрепил каузата ти. Но Луций Корнелий беше прав донякъде, като ти каза, че не си добре. Вече си на преклонна възраст, на два пъти си получавал удар. Нямаме моралното право да оставим римската армия под командването на човек, който може да бъде покосен от болестта точно в мига, когато най-много се нуждаем от услугите му. Никой от нас не знае на какво се дължат мозъчните удари, Гай Марий, но в едно сме се убедили: човек, който е получил един, ще получи и втори, и трети. Ти самият си доказателство за това. И съм убеден, че съдбата отново ще те накаже! Не, назначени отци, като принцепс сенатус държа да заявя, че не може и дума да става за разглеждане кандидатурата на Гай Марий. Затова подкрепям предложението върховното командване да бъде връчено на първия консул Луций Корнелий.
— Нека тогава Фортуна ми помогне — зарече се Марий, глух за гласа на трезвия разум.
— Гай Марий, защо не приемеш думите на принцепс сенатус в същия смисъл, с който те бяха изречени — обърна се към него Сула с най-спокоен тон. — Никой тук не те подценява, най-малко пък аз. Но пред фактите и боговете мълчат. Сенатът не може да си позволи риска да връчи командването на която и да е римска армия в ръцете на седемдесетгодишен човек, преживял два мозъчни удара.
Марий повече не каза нищо, но личеше, че не е съгласен с колегите си.
— Луций Корнелий, ще поемеш ли командването? — попита Квинт Лутаций Катул Цезар.
— Само ако то ми бъде връчено с решително мнозинство от Сената, Квинт Лутаций. Иначе не.
— Нека тогава проведем гласуване — предложи Флак.
Когато сенаторите се вдигнаха от местата си и се наредиха в единия край на храма, за да изразят подкрепата си към консула, само трима души останаха в опозиция — Гай Марий, Луций Корнелий Цина и народният трибун Публий Сулпиций Руф.
— Не мога да повярвам! — промълви Крас Цензор пред колегата си Луций Цезар. — Сулпиций!
— Откакто дойде новината за клането в Азия, през цялото време се държи странно — рече му Луций Цезар. — Все повтаря едно и също, е, нали сам го чу… Как Митридат не бил направил разлика между римляни и италийци. Предполагам, че се чувства гузен, задето преди време беше против всеобщото римско гражданство.