— Защото не притежаваме достатъчно на ръка — обясняваше за сетен път Гай Опий.
— Освен това повечето от нас пращаха златните си резерви на съхранение в Римска Азия, така че ще трябва да си искаме парите обратно от негова милост Митридат — въздъхна печално Помпоний.
— Не можете да не разполагате с пари! — изсумтя недоверчиво Крас.
— Притежаваме, но не толкова, че да издържаме цялата държава — упорстваше Опий.
— Това официална политика ли е или е голата истина?
— Голата истина, Публий Лициний, можеш да ми имаш доверие.
— Доколкото усещам, всички тук присъстващи сме на едно мнение: че настоящото положение е много по-тежко, отколкото в началото на Италийската война? — попита сътрапезниците си жрецът на Юпитер Луций Корнелий Мерула.
— Точно така! — съгласи се Сула. — Вече съм имал случай лично да разговарям с Митридат, фламен Диалис, и мога да те уверя, че ако не го спрем навреме, току-виж наистина се коронясал за римски цар!
— Тогава излиза, че хем не можем да разпродадем държавната земя от страх от народа, хем не можем да наложим нови данъци, защото няма кой да ги плаща — обясни с няколко думи положението Мерула. — Има само едно възможно решение.
— И кое е то?
— Да разпродадем държавните имоти около Форум Романум. За целта не сме задължени да се обърнем към народното събрание.
Останалите посрещнаха думите му с ледено мълчание.
— Това е със сигурност най-неподходящото време за подобни разпродажби — пресметна веднага Тит Помпоний. — Всичко зависи от това, колко ще пожелаят да дадат купувачите.
— Страхувам се, че дори не знам кои точно имоти са собственост на държавата — рече Сула. — Като изключим естествено домовете на жреците. Но тях просто няма как да продадем.
— Съгласен съм, че ако продадем някой от тях, ще предизвикаме гнева на боговете — подкрепи го веднага Мерула, който сам живееше на държавни разноски в един от тези домове. — И все пак съществуват и други държавни имоти. Склоновете на Капитолия от вътрешната страна на Порта Фонтиналис, както и тези, които гледат срещу Велабрума. Идеален терен за богаташки жилища. Освен това голям терен около Форума, включващ големия пазар, както и Мацелум Купеденис. И двата района могат да бъдат допълнително разделени на парцели.
— Със сигурност няма да позволя разпродажбата на всичко наведнъж — заяви решително Сула. — Пазарните площи, да. Освен сергиите единственото държавно в тях е игрището на колегията на ликторите. Част от Капитолия също би могла да се разпродаде — склонът срещу Велабрум, западно от Кливус Капитолинус, и теренът между Порта Фонтиналис и Лаутумиите. Но самият Форум, както и страната на Капитолия, обърната към него, трябва задължително да останат държавна собственост.
— Аз ще купя пазарите — обади се Опий.
— Само ако предлагаш повече от всички останали — напомни му Помпоний, който също се замисляше върху перспективите. — За да мине всичко честно, а и за да може държавата да реализира най-големи печалби, всяко парче земя трябва да бъде дадено на публичен търг.
— Може би няма да е зле засега да задържим големия пазар и да разпродадем само пазара Купеденис — размишляваше на глас Сула, на когото самата идея да се разпродават подобни златни източници на доходи му се струваше противна.
— Мисля, че си напълно прав, Луций Сула — кимна утвърдително Катул Цезар.
— И аз съм съгласен — подкрепи го Луций Цезар.
— Ако разпродадем Купеденис, това ще доведе до увеличени наеми за търговците на цветя и подправки — напомни им Антоний Оратор. — Ще ни намразят!
Но Сула като че ли се беше сетил за друг изход от положението.
— Ами какво ще кажете да заемем отнякъде пари?
— Откъде? — изгледа го подозрително Мерула.
— От римските храмове. Ще им се изплатим с дял от плячката. Нека само ги изброим: на Юнона Лицина, на Венера Либитина, на Ювента, на Церера, на Юнона Монета, на Великата майка, на Кастор и Полукс, на Юпитер Статор — той си ги има два, — на Диана, на Херкулес Музарум, на Херкулес Оливарий… всички те са от богати по-богати.
— Няма да стане! — възразиха в един глас Мерула и Сцевола.
Сула обиколи с поглед останалите и се увери, че никой не би го подкрепил.
— Добре тогава, разбирам, че няма да позволите на римските храмове да платят за похода ми, но имате ли нещо против, ако се обърна към гръцките?