— Задават се големи неприятности, Луций Корнелий.
— Нямаше защо да ми го казваш!
— Не, имам предвид лудите глави като сина ми и разните други деца на сенатори и конници. Решили са да се съберат и да изгонят насила Сулпиций от Форума.
— Тогава ще е най-добре, когато Сулпиций открие днешното заседание, ние с теб да сме на пост на Форума.
— Въоръжени?
— Със сигурност не. Ако ще се намесваме, трябва да е напълно според закона.
Когато Сулпиций се показа на Форума скоро след изгрев-слънце, по всичко личеше, че е бил овреме предупреден за намеренията на консулския син и приятелчетата му. За да се предпази от юмруците им, той на свой ред бе насъбрал около себе си голяма тълпа от младежи, все представители на втората и третата класа, въоръжени с тояги и дървени щитове. И понеже и това не му се беше сторило достатъчно, допълнително се беше обградил от цяла тълпа бедняци, все от най-долните прослойки на обществото, сред които се забелязваха и бивши гладиатори, и членове на колегиите на кръстопътищата. Толкова беше внушителна охраната на народния трибун, че шепата сенаторски синове, които Помпей Руф Младши бе довел със себе си, бяха като капка в морето.
— Народът — говореше Сулпиций на множеството в Кладенеца на комициите, където телохранителите му заемаха може би половината пространство — държи в ръцете си върховната власт в Рим! Или по-скоро прието е да се мисли, че я държи! Фразата е твърде удобна за разни недобросъвестни сенаторчета и техните събратя от конническото съсловие, които се сещат за народа, когато им трябват гласовете на комициите. Но иначе подобно твърдение е практически лишено от всякакъв смисъл. Това е една глупост, нещо повече — грозна подигравка! Дали наистина народът участва пряко във властта, поема ли той поне част от отговорностите на управляващите? Всички вие зависите единствено от милостта на онези, които благоволят да ви извикат за Съвет, на народните трибуни! Не вие изготвяте законопроектите, не вие ги представяте за гласуване пред собственото си събрание. Цялото ви задължение се състои в това да гласувате текстовете на законопроекти, които са измислени и изготвени от народните трибуни! И като направим няколко изключения, кому принадлежи римският народен трибун? Ами много просто: на Сената и на конническото съсловие! И какво се случва с онези народни трибуни, които се обявят за верни слуги на народа? Нека ви кажа какво им се случва! Закарват ги под строй в Курия Хостилия, където ги убиват с керемиди от покрива!
Сула вдигна рамене в нервен жест.
— Дали да не смятаме това за обявяване на война? Та Сулпиций току-що обяви Сатурнин за герой.
— Бих казал, че това е първата му стъпка да се обяви за герой — поправи го Катул Цезар.
— Слушайте! — прекъсна ги нервно фламен Диалис.
— Дойде време — продължаваше все в същия дух Сулпиций — да покажем веднъж завинаги и на Сената, и на конническото съсловие кой е истинският управник на римската държава! Ето защо съм застанал тук пред вас в качеството си на ваш любимец, на ваш закрилник, но и на ваш слуга! Това, което всички вие се готвите да сторите, е поне малко да отдъхнете след последните три извънредно тежки за всички ни години, години, в които бяхте принудени да понесете огромния дял от данъчните тежести и в същото време да се лишите от основните си източници на доходи. Вие дадохте на Рим парите, от които той се нуждаеше, за да спечели тази гражданска война. Но нима някой от Сената се сети да ви попита какво мислите за тази братоубийствена война, попита ли ви какво чувствате спрямо своите приятели, италийските съюзници?
— Да си отрежа главата, ако наистина не попитахме! — процеди мрачно през зъби Квинт Муций Сцевола. — Народът искаше тази война много повече от Сената!
— Едва ли някой ще благоволи да си го спомни точно сега — отвърна Сула.
— Не, не ви питаха! — ревеше Сулпиций. — Отрекоха на вашите братя италийците елементарното право на гражданство! Защото това гражданство си е само тяхно, то не принадлежи на вас. Вашето гражданство е просто една сянка. Само тяхното гражданство има достатъчно покритие, за да определя съдбините на Рим! Сенаторите не пожелаха да приемат в средите на своите селски, аристократични триби хилядите новопостъпили граждани, не пожелаха да дадат на своите нисшестоящи частица от магическата политическа власт! Макар и с придобито гражданство, италийците бяха лишени от практически политически права, бяха затворени в няколкото градски триби, които не могат да повлияят на никои изборни резултати! Всичко това обаче ще се превърне в минало, когато ти народе — властник, гласуваш моя законопроект, според който римските граждани-освобожденци или такива от италийски произход биват записани по равно във всяка от съществуващите трийсет и пет римски триби!