Отново избухнаха овации, този път обаче не по адрес на Сулпиций. Тълпата изведнъж се раздели на две, за да покаже в цялото му величие току-що дошлия Гай Марий. Третият основател на Рим тъкмо слизаше по трибуните, непридружаван от никого; момчето, на което се беше подпирал толкова време, вече не му беше нужно, а с бързата си крачка Марий сякаш искаше да докаже, че никога и не му е било.
— Народе на Рим, искам твоето одобрение по отношение на четвъртия законопроект, който ти предлагам! — изрева Сулпиций и кимна по посока на Гай Марий. — Предлагам върховното командване във войната срещу цар Митридат Понтийски да бъде отнето от високомерния патриций Луций Корнелий Сула и да бъде предадено на твоя побратим Гай Марий!
Сула повече не желаеше да слуша. Като помоли Сцевола и Мерула да го придружат, си тръгна към къщи.
Въведе тримата в кабинета си, настани ги по столовете и изпитателно ги изгледа:
— Е, сега какво ще правим? — попита консулът.
— Защо повика точно Луций Корнелий и мен? — на свой ред го запита върховният понтифекс.
— Защото вие двамата стоите начело на римското жреческо съсловие — обясни Сула. — Защото покрай тънкостите на римския религиозен живот най-добре сте усвоили и тънкостите на римските закони. Намерете начин да вържа Сулпиций за трибуната, да не му позволя да слезе от нея, преди на народа да му е дотегнало от него.
— И в същото време да не предизвика допълнителни неразбории — замисли се Мерула.
— Да бъде някое нежно законче, приемливо за почтените избиратели — подкрепи го Сула и обърна до дъно чашата си с неразредено вино. — Ако се стигне до открит бой на Форума, днес се уверихме, че победителите няма да сме ние. Сулпиций не е Сатурнин! Мен ако ме питате, е много по-умен човек от него. Иска му се наистина да прибегнем до сила, че да ни размаже главите о земята. Докато го слушах, си направих труда да преброя охраната му и стигнах до четири хиляди, при това въоръжени. Наглед носят само сопи, но според мен под дрехите си крият мечове. Няма откъде да намерим достатъчно смелчаци, че да ги научим веднъж завинаги. — Млъкна и направи кисела гримаса. Студените му очи се впериха в празното пространство пред него. — Нека знаете, върховни понтифексе и фламен Диалис, че по-скоро бих пренесъл планината Пелион върху планината Оса, отколкото да позволя някой да отнеме законните ни привилегии! Ако ще дори заради самия себе си, но съм готов да се бия докрай! И все пак нека видим не можем ли да победим Сулпиций със собственото му оръжие — народа.
— Иде ми наум — рече Сцевола, — че има един начин да се справим със ситуацията. Нека обявим всички дни, подходящи за събрания, от днес до когато пожелаеш за празнични.
— Да, това е добра идея! — светна изведнъж Мерула.
Но Сула се навъси.
— Дали е законно?
— Абсолютно законно. Консулите, върховният понтифекс, както и цялата колегия на понтифексите имат правото да определят кои дни от годината са за празник и почивка и следователно кога не може да се провеждат заседания на плебейското и народното събрание.
— Тогава нека още този следобед на рострата и Регията бъдат окачени списъците с всички празнични дни оттук до декемврийските иди. Нека глашатаите ги обявят из целия град. — Сула се усмихна злорадо. — Мандатът на Сулпиций привършва три дни преди идите. В момента, в който напусне служба, аз лично ще го извикам на съд по обвинение в държавна измяна и подстрекателство към физическа разправа с управляващите.
— Процесът ще трябва да бъде по възможност потулен — каза Сцевола.
— Ами си и ти, Квинт Муций! Как си представяш подобен процес да бъде потулен? — попита го Сула. — Ще го извикам на съд, пък ще видим! Единственото, на което може да разчита, е меденият му гласец, с който да печели тълпата на своя страна. Но ако и с това прекали, ще го изкарам на трибуната упоен.