И колкото и да го убеждаваха, той не се отказа от странното си решение. Най-накрая събратята му вдигнаха ръце и си тръгнаха. Той самият веднага замина за Капуа.
Сула не бързаше. Както винаги се беше доверил на едно добродушно и кротко муле и без да води охрана със себе си, развяваше сламената си шапка по пътищата на Италия. Навсякъде, където минеше, хората обсъждаха събитията. Новината за новия закон на Сулпиций и разпускането на Сената се бе разнесла със същата бързина, с която преди месеци се бе разчуло за клането в Римска Азия. Понеже си беше избрал Латинския път, Сула беше сигурен, че навсякъде ще попадне на лоялни към централната власт хора; затова не се изненада, когато ушите му дочуха как Сулпиций бил италийски агент или дори по-зле — платен човек на цар Митридат. Най-много го зарадва обаче фактът, че из цял Лациум не се намери един римлянин, който да си представя бъдещето на родината без Сената. Колкото и да се споменаваше магическото име на Гай Марий, провинциалистите си оставаха по душа консервативни и не гледаха с добро око на назначаването му за главнокомандващ. Без да бъде разпознат от никого, Сула посещаваше кръчми и гостилници и подслушваше какво си говорят околните. Ликторите му го чакаха в Капуа, а никой не би помислил, че под селските му дрехи може да се крие римският консул.
Докато се придвижваше с мулето, Сула обмисляше много неща. В едно обаче беше сигурен. Решението му да се върне при легионите се оказваше и правилно, и мъдро. Защото това бяха неговите легиони, или ако не всички, то поне четири от тях. Той ги беше предвождал през последните две години, а те му бяха връчили венеца от трева. Петият легион също бе участвал във войната в Кампания. В началото го бе командвал Луций Цезар, после Тит Дидий, а накрая — Метел Пий. Когато преди месеци му бе дошло времето да избира с кой легион да попълни армията си срещу Митридат, Сула, без сам да знае защо, умишлено се бе отказал от първоначалната идея да открадне войниците на Марий. Нека с тях се занимават Цина и Корнут. „Ето, че имам причина да се радвам за избора си — мислеше си той. — Много е добре, че в Капуа няма привърженици на Марий.“
— Това му е лошото да си сенатор — разсъждаваше на глас преданият помощник на Сула Лукул. — Обичаите задължават всеки член на Сената да влага парите си в земя и недвижимо имущество, но в тези времена кой ще остави парите си да стоят на едно място? И понеже никой от нас не може да разчита на достатъчно пари в брой в случай на нужда, всички сме принудени да разчитаме на лихварите. Превърна ни се в навик да искаме пари на заем.
— Ти самият да нямаш дългове? — попита го изведнъж Сула, който досега не се беше сетил за него. Когато в началото на мандата си Сула бе сритал двамата цензори в задниците и ги бе накарал да попълнят оределите редици на сенаторите, Луций Лициний Лукул бе един от младите, но знатни римляни, намерили място в Курията. Подобно на Гай Аврелий Кота и той още не бе достигнал нужната за целта възраст.
— Дължа всичко на всичко десет хиляди сестерции, Луций Корнелий — отвърна му той, сякаш в това нямаше нищо необичайно. — Все пак се надявам брат ми Варон да се е погрижил да изплати всичко навреме. През последните години той стана човекът с парите. Аз воювам. Ако не бяха вуйчо ми Метел Нумидик и братовчед ми Пий, нямаше да събера достатъчно да покрия сенаторския ценз.
— Е, това не е причина да униваш, Луций Лициний! Когато отидем на изток и разгромим Митридат, ще сложим ръка върху доста злато.
— Какви са ти намеренията? — искаше да знае Лукул. — Ако веднага се качим на корабите и отплаваме, законът на Сулпиций ще ни застигне чак в Гърция. Вече ще е късно да ни връщат.
— Не, мисля, че ще е по-добре да остана и да видя как ще се развият събитията. Би било глупаво да отплавам, без да съм сигурен в пълномощията си. — Въздъхна. — Това, което трябва най-напред да сторя, е да пиша на Помпей Страбон.
Сивите очи на Лукул не се откъсваха от лицето на началника му. Личеше си, че едва се сдържа да не му зададе някакъв въпрос. Само един човек можеше да се справи с подобна ситуация и това беше Сула.
Шест дни по-късно пристигна писмо от Флак Принцепс Сенатус. Писмото беше лично и го носеше частен куриер. Сула разчупи печата и внимателно прегледа краткото му съдържание.
— Няма що — възкликна той пред Лукул, който му бе предал писмото в квартирата. — Оказва се, че занапред Рим има само четиридесет сенатори. Всички римляни, които Варий осъди на изгнание, са поканени да се завърнат обратно по домовете си. Ако обаче и сред тях има длъжници, нямат право да заемат местата си в Сената. Както може да се очаква, всички имат дългове. Римските граждани от италийски произход, както и освобожденците ще бъдат разпределени по равно между тридесет и петте триби. А, ето… Последно по място, но не и по значение: Луций Корнелий Сула е отстранен от върховното командване. На негово място застава Гай Марий, упълномощен по волята на народа.