Сула вдигна рамене, сякаш искаше да се събуди от сладкия сън, в който се беше унесъл. Вдигна ръце към войниците и разтвори длани.
— Но, уви, всичко това ще остане само във въображението ни. Плебейското събрание реши да ни лиши от правото да защитим родината. Би ми се искало да отбележа, че не плебейското събрание е онази римска институция, която знае кой трябва да воюва и кой трябва да командва. Но на него е дадена силата да гласува закони. Затова аз трябва да си вървя. Мисля си обаче дали в случая законът не стои на моя страна? Та нима не съм аз римски консул, нима е позволено на плебейското събрание да отнема империума на действащ магистрат? Така или иначе аз съм се обрекъл да служа на Рим. Както и всички вие. Най-добре да се разделим завинаги с мисълта за злато и красиви жени. Защото когато Гай Марий потегли срещу Митридат, той ще вземе със себе си своите легиони. Не си мислете, че ще пожелае да командва моите.
Сула слезе от трибуната, мина между двадесет и четиримата военни трибуни, без дори да ги удостои с поглед, и изчезна в палатката си. Лукул прати легионерите да си вървят.
— Ето това се казва реч — похвали той началника си, щом се прибра при него в главната квартира. — Не съм чувал някой да те нарича голям оратор, пък и със сигурност не следващ правилата на риториката. Но ти си човек, който знае как да даде израз на намеренията си, Луций Корнелий.
— Благодаря, Луций Лициний. Мисля, че заслужавам похвалата ти.
— А сега какво ще правим?
— Ще чакаме официално да бъда освободен от длъжност.
— Наистина ли смяташ да го сториш, Луций Корнелий?
— Да сторя кое?
— Да потеглиш срещу Рим.
Сула го изгледа учудено.
— Скъпи Луций Лициний! Как би могъл дори да си помислиш подобно нещо!
— Това — поклати глава Лукул — не е отговор.
— Може и да не е, но друг няма да получиш.
Ударът дойде само след два дни. Бившите претори Квинт Калидий и Публий Клавдий пристигнаха в Капуа, за да предадат официалното писмо, с което Публий Сулпиций Руф, новият господар на Рим, уведомяваше първия консул за събитията.
— Не може да ми връчите писмото току-така — възпротиви се Сула. — Държа церемонията да бъде извършена пред цялата армия.
Лукул отново получи нареждане да строи войската, а той отново се качи на дървената трибуна, този път обаче придружен от компания. Двете важни особи го последваха по стълбите и застанаха плътно зад него.
— Войници, нека ви представя Квинт Калидий и Публий Клавдий, дошли преди няколко минути от Рим. — Сула се държеше, все едно нищо сериозно не се случваше. — Доколкото разбирам, смятат да ми поднесат изключително важен документ. Свиках ви тук, за да бъдете свидетели на неговото връчване.
Калидий помоли Сула да се увери, че печатът на писмото е автентичен и непокътнат. След това разгъна свитъка и започна да чете на висок глас.
— От името на плебейското събрание в Рим до Луций Корнелий Сула. По нареждане на нашата институция от днес ти си освободен от върховното командване във войната срещу цар Митридат Понтийски. Ще разпуснеш армията си и ще се завърнеш…
По-далеч не можа да стигне. Някой от предните редици със завидна точност го уцели с камък в слепоочието и Калидий се свлече на земята. Почти веднага друг камък, също толкова добре насочен, удари Клавдий, който се олюля и едва се задържа прав; докато Сула стоеше безмълвен на някакви си три-четири крачки от двамата сенатори, от плаца продължиха да летят камъни. След като го удариха няколко пъти, Клавдий изгуби съзнание и се просна на дъските.
Чак тогава войниците се успокоиха и Сула се наведе над двамата мъже.
— Мъртви са — обяви той пред войската и шумно въздъхна. — Е, войници, с това наистина наляхме масло в огъня. Страхувам се, че отсега нататък в очите на плебейското събрание ние всички сме персоне нон грате. Току-що си позволихме да убием официалните представители на плебса. А това — продължи да обяснява, — ни изправя пред две възможности. Първата е да останем в Капуа и да изчакаме кога ще ни осъдят за държавна измяна. Втората е да се поразходим до Рим и да покажем на плебса как римският войник, предан на родината, се отнася към закони, които не само са недопустими от морална гледна точка, но и са противоконституционни. За вас не знам, но аз лично възнамерявам да отида до Рим и да върна телата на тези двама мъртъвци. Ще ги закарам на Форум Романум и лично ще ги предам на плебейското събрание. Пред зоркия пазител на народните права Публий Сулпиций Руф. Това стана заради него, не заради Рим!