Спря да си поеме дъх.
— Да изляза на Форума, аз мога и сам. Но ако сред вас има хора, желаещи да ме придружат в разходката до Рим, нека знаят, че ще бъда много щастлив да ги имам със себе си! Когато прекося свещената граница на Рим, ще ми бъде по-леко да знам, че на Марсово поле съм оставил достатъчно приятели да ми пазят гърба. Иначе би могла да ме споходи нерадостната съдба на младия Квинт Помпей Руф, син на другия консул.
Разбира се, че всички щяха да го придружат.
— Но военните трибуни със сигурност не искат да имат нищо общо с теб — предупреди Лукул Сула в главната квартира. — Понеже не им достига достатъчно смелост да ти го заявят в лицето, ме помолиха аз да ти го предам от тяхно име. Казват, че било недопустимо легионите да потеглят срещу Рим, че Рим никога не е разполагал с военна защита, защото в цяла Италия няма армия, която да не служи на Рим. Като се изключат триумфалните шествия, в Рим никога не е била разполагана каквато и да е войскова част. Ето защо според думите им ти се готвиш да воюваш със собствената си родина, а родината ти няма как да се защити. Те всички осъждат намеренията ти и ще се опитат да разубедят войската в желанието й да те последва.
— Много им здраве — вдигна рамене Сула, преди да излезе от палатката си. — Нека си стоят в Капуа и плачат за беззащитния Рим, аз пък ще ги затворя в ареста. Най-малкото заради тяхната сигурност. — Очите му се спряха върху лицето на Лукул. — Ами ти, Луций Лициний? Ти ще останеш ли с мен?
— Да, Луций Корнелий. Ще те следвам, ако ще и до смъртта. Народът си позволи да си присвои правата и задълженията на Сената. Ето защо мога с ръка на сърцето да заявя, че днешният Рим не е този на нашите славни предци. Ето защо не виждам какво престъпно би имало в това да нападнем града. Никога не бих завещал на неродените си синове един Рим, в който се случват подобни неща.
— Добре казано! — кимна Сула, пъхна меча си в ножницата и сложи сламената шапка над очите си. — Нека пренапишем историята.
Лукул се закова на едно място.
— Прав си! — едва изрече той от вълнение. — В този момент ние създаваме история. Никога досега римска армия не е нападала Рим.
— Никога досега Рим не е предизвиквал така своята армия — напомни му Сула.
Пет легиона римски войници поеха на север по Вия Латина начело със Сула и първия му легат. Докато двамата началници яздеха горди най-отпред, най-отзад се клатушкаха труповете на двамата бивши претори, теглени на каруца от двойка мулета. Сула вече беше пратил куриер до Квинт Помпей Руф, за да го извести за събитията. Докато легионите стигнат Теанум Сидицинум, вторият консул, вече ги чакаше.
— О, това не ми харесва! — призна си веднага Помпей. — Не може и да ми харесва! Та ти си тръгнал да превземаше Рим! Един беззащитен град!
— Не аз, а ние нападаме Рим — поправи го спокойно Сула. — Не се тревожи, Квинт Помпей. Няма да е необходимо да превземаме беззащитния град. Армията просто изяви желание да ми направи компания. Никога преди не съм полагал толкова грижи върху дисциплината. Имам двеста и петдесет центуриони под свое командване, няма да позволя и една ряпа да бъде открадната по пътя. Войниците ми получиха дажбите си за цял месец напред и мисля, че разбират ситуацията.
— Но ако е само да ти правят компания по пътя, спокойно можеш да минеш и без нея.
— Ти как си представяш двама римски консули да се разхождат по пътищата на Италия без охрана?
— Имаме си ликтори.
— Да, и това е най-интересното. Ликторите сами пожелаха да ни придружат, докато военните трибуни твърдо отказаха. Изглежда, че когато човек получи службата си по волята на гласоподавателите, той гледа с други очи на това, което се случва на Форума.
— Само не мога да разбера защо си толкова доволен? — възмущаваше се Помпей Руф.