— И аз не знам защо — отвърна му Сула, опитвайки се да прикрие нарастващото си раздразнение. Все пак не му беше сега времето да наранява чувствата на сантименталния си и вечно колебаещ се колега. — Ако наистина съм доволен заради нещо, то е навярно, задето ми е дотегнало от идиотщините на Форума. Омръзнало ми е да се занимавам с хора, които се имат за нещо повече и от традицията, и от опита. Омръзнало ми е от хора, които всячески се мъчат да разрушат това, което предците ни са изграждали с толкова мъдрост и търпение. Това, което искам, е Рим да бъде отново онзи Рим, който ни завещаха дедите. Начело на държавата и народа да стои Сенатът, никоя друга институция да не се опитва да го засенчи. Искам хората, които в името на политическата си кариера стават народни трибуни, да се подчиняват на общия интерес, а не да гонят лични облаги. Дойде времето, Квинт Помпей, когато нашата съвест не ни позволява повече да стоим със скръстени ръце и да наблюдаваме безчинствата на група хора, решили да обърнат Рим надолу с главата. Хора като Сатурнин и Сулпиций. Но най-вече като Гай Марий.
— Гай Марий ще се бие — замисли се Помпей.
— За да се бие, трябва да има с какво. Най-близкият гарнизон се намира чак в Алба Фуценция. Е, предполагам, че Марий веднага ще се обърне към Цина и войската му… Той толкова дълбока е бръкнал в кесията му, че нищо не може да му откаже. Но има две подробности, които ще попречат и на единия, и на другия, Квинт Помпей. Първата е свързана с настроенията в Рим. Повечето хора в Рим докрай ще се усъмнят в намеренията ми да поведа армията си срещу Рим; всички ще си кажат, че това е само маневра, че никога не бих посмял да доведа нещата до горчивия им край. Втората е, че Гай Марий може да се мисли, за каквото ще, но ще действа единствено в качеството си на частно лице. Той нито заема служба, нито се ползва с империум. Ако смята да вика Цина с войската, то това ще бъде само молба на приятел до приятел, не нареждане от един магистрат до друг. Затова много се съмнявам Сулпиций да позволи подобни действия на Марий. Не за друго, а защото именно Сулпиций е този, който няма да повярва в намеренията ми.
Вторият консул стоеше със зяпнала уста и не можеше да отмести поглед от очите на първия. Това се казваше да можеш да се изразяваш. Без съмнение Сула наистина смяташе да нахлуе с войската в Рим.
На два пъти по пътя — веднъж при Аквинум и втория път при Ферентинум, армията се сблъскваше с пратеници от Рим; изглежда, орлите бяха занесли в Рим новината, че Сула е потеглил срещу града. На два пъти пратениците заповядваха на Сула да се откаже от командването в името на народа и да прати армията си обратно в Капуа, на два пъти той отказваше. При втория разговор дори добави:
— Кажете на Гай Марий, Публий Сулпиций и на които сенатори са останали още в Сената, че ще се срещнем на Марсово поле.
Предложение, на което нито пратениците повярваха, нито самият Сула.
Най-накрая, пред Тускулум Сула се сблъска със самия градски претор Марк Юний Брут. Да му вдъхва повече кураж до него стоеше един от другите претори. Дванайсетте ликтори — по шестима за всеки от преторите — се бяха скупчили край пътя и всячески се опитваха да скрият брадвите между дървените пръчки в сноповете си.
— Луций Корнелий Сула, пратен съм от римския Сенат и народ да застана на ето това място и да забраня на армията ти да прекрачи зад мен — рече заплашително Брут. — Легионите ти са въоръжени, а никой не знае да ти е бил отреден триумф. Забранявам им да продължават нататък към Рим.
Сула дори не продума, сякаш се опитваше само с поглед да смрази двамата претори. Предните редици на армията му буквално отместиха пратениците от пътя и ги захвърлиха при обезумелите от ужас ликтори. Един след друг петте легиона се понесоха по пътя към Рим. Там, където Вия Латина се кръстосваше с първия от няколкото обиколни пътища, опасали римските крепостни стени, заповяда на войниците да спрат и раздели армията си на части. Дори да имаше хора, повярвали, че консулът ще разположи мирно и тихо армията си на Марсово поле, сега и те трябваше да се убедят в намеренията му да нахлуе в града.
— Квинт Помпей, ще поемеш Четвърти легион и ще заемеш позиции пред Колинската порта — нареди той като се чудеше дали на колегата му ще стигне достатъчно смелост да си свърши работата докрай. — Няма да влизаш в града — успокои го за всеки случай, — затова няма от какво да се тревожиш. Задачата ти е да препречиш пътя на всяка войска, която се появи по Вия Салария. Нека войниците ти вдигнат лагер и изчакат заповедите ми. Ако по пътя наистина се появят войски, веднага ми прати съобщение. Аз ще съм при Есквилинската порта.