Извика една от кохортите, които още не бяха влезли в сблъсъка, и нареди на войниците да слязат по Викус Сабуци, да свият вдясно по Викус Собриус, пак вдясно по Кливус Субуранус и да притиснат биещата се паплач откъм гърба.
Това се оказа повратният миг в сражението. Недисциплинираната тълпа се обърка, щом легионерите я удариха в тил. Колкото и да обещаваше Марий на робите си, че ако се бият мъжки, ще получат свободата си, колкото и Сулпиций — той не беше страхливец — да се бореше начело на ариергарда и с помощта на младия Марий да осигуряваше отстъплението, доброволците повече не желаеха да се сражават. Най-накрая тримата предводители на тълпата на свой ред се измъкнаха и като хукнаха да се спасяват от войниците на Сула, скоро изчезнаха надолу по Кливус Пулиус. Консулът остана господар на бойното поле, без да изпуска сребърния орел от ръце.
При храма на Телура в Карина — пред светилището се отваряше свободно пространство — Марий се опита да прегрупира силите, с които разполагаше, и да ги върне в боя. Но робите си бяха роби, много от тях се уплашиха и като захвърлиха мечове по улицата, хукнаха да се спасяват на Капитолия. Дори в уличен бой войниците се оказаха на ниво.
Когато Марий, синът му и Сулпиций изведнъж изчезнаха от полесражението, съпротивата окончателно секна. Сула подкара мулето си надолу по Викус Сандалариус и излезе на просторната, блатиста поляна встрани от Карина — там, където се кръстосваха Вия Сакра и Вия Триумфалис. Уверил се в победата, консулът се спря и даде знак на музиката да свири сбор. Няколкото войници, които центурионите бяха заловили да крадат, бяха отведени лично пред върховния началник.
— Мисля, че на няколко пъти ви предупредих — обърна се той към виновниците. — Една ряпа да сте откъснали и аз ви откъсвам главата. Един римски легионер не може да плячкосва Рим.
И за назидание заповяда виновниците да бъдат екзекутирани на място. Останалите щяха да си вземат бележка.
— Повикайте Квинт Помпей и Луций Лукул — нареди Сула, щом легионът бе оставен да се разпръсне.
Нито Помпей Руф, нито Лукул бяха срещнали някакви затруднения, още по-малко им се бе налагало да се бият.
— Толкова по-добре — зарадва се Сула. — Аз съм първи консул, аз трябва да поема цялата отговорност за събитията. Щом като само моите войници са влезли в бой, значи никой не може да ви обвинява и вас за нещо.
„Гледаш го честен и почтен човек — чудеше се Лукул, — пък ей на, изведнъж ще му хрумне да завладява Рим. Сложен човек. Или може би това не е най-точната дума. Сула е до такава степен податлив на моментното си настроение, реакциите му са непредвидими, че околните наистина не знаят какво да очакват от него. Никой не може да е сигурен, че няма да го ядоса с някоя постъпка. Навярно един-единствен човек го познава достатъчно, и това е той самият.“
— Луций Лициний, ще оставиш седем кохорти от Първи легион от другата страна на реката. Нека в Транстиберим кротуват. Останалите три кохорти отведи при складовете за зърно на Авентина и по Викус Тускус. Да не си помислят гражданите, че могат да крадат. Трети легион да се дислоцира на най-уязвимите пунктове по реката. По една кохорта на пристанището, на Кампус Ланатариус, на обществените басейни, на Капнеската порта, на Големия цирк, на Форум Боариум, на Форум Холиториум, във Велабрум, при Фламиниевия цирк, на Марсово поле… Да, точно десет. Всяка кохорта да си знае мястото.
След което се обърна към втория консул.
— Квинт Помпей, ти ще останеш заедно с Четвърти легион пред Колинската порта и ще продължиш да дебнеш няма ли да се появят войски откъм Вия Слария. Нека последният легион слезе от Агера и кохортите заемат източните и северните хълмове — Квиринал, Виминал, Есквилин. Две кохорти да охраняват Субура.
— А Форум Романум и Капитолия?
Сула поклати енергично глава.
— В никакъв случай, Луций Лициний. Нямам намерение да следвам примера на Сатурнин и Сулпиций. Нека Втори легион държи под наблюдение склоновете на Капитолия и околностите на Форума, но да не се показва нито на едното, нито на другото място. Искам, когато свикам народното събрание, хората да не се чувстват в опасност.
— Ти самият тук ли ще останеш? — попита Помпей.
— Да. А, Луций Лициний, имам още една задача за теб. Нека из града тръгнат глашатаи, които да съобщят, че всеки предмет, хвърлен от прозорците на жилищните сгради, ще бъде смятан за проява на бунт срещу законно избраните консули. Домовете на виновниците ще бъдат подпалвани. Нека други глашатаи последват първите и разгласят, че утре сутринта, в два часа след изгрев-слънце на Форума ще се открие заседание на трибутните комиции. — Замисли се за миг дали това е всичко, и добави: — Щом изпълните всичко заръчано, елате да ми докладвате.