Сула спечели. Още в мига, в който се отдръпна встрани, за да даде думата на големия оратор Квинт Муций Сцевола, той вътрешно знаеше, че е спечелил. Макар и лесно да се поддаваха на сладкия език и големите обещания на демагозите, римляни винаги щяха да си останат трезвомислещи хора. Стига човек да знаеше как да използва силата на оръжието и силата на логиката едновременно, той винаги можеше да убеди съгражданите си, че е прав.
— Иска ми се да беше избрал друг, по-подходящ начин да отстоиш правата си, Луций Корнелий — рече малко по-късно Катул Цезар, — но така или иначе не мога да не те подкрепя.
— Какъв друг начин? — обади се Антоний Оратор. — Хайде, Квинт Лутаций, посочи ми друг начин да се справим с положението!
Вместо Катул отговори брат му Луций Цезар:
— Другият начин беше просто Сула да остане в Кампания и да откаже да предаде командването на Марий.
Крас Цензор обаче презрително изсумтя.
— Нали? А в това време Сулпиций и Марий събират под знамената останалите легиони и какво щеше да стане! Никоя от двете страни нямаше да отстъпи и щеше да избухне истинска гражданска война. Да, Луций Юлий, ако досега сме воювали срещу италийците, то всеки момент ни предстоеше да се хванем едни други за гушите. Превземайки Рим, Луций Корнелий стори единственото, което му оставаше, за да избегне кръвопролитието. Всъщност най-голямата гаранция за неговия успех бе, че в Рим никога не са били разполагани легиони.
— Прав си, Публий Лициний — подкрепи го Антоний Оратор.
Повече нямаше какво да се каже; никой не одобряваше тактиката на Сула, но и никой не се сещаше за друга.
В продължение на десет дни Сула и останалите видни сенатори неуморно държаха речи от рострата пред няколкото хиляди римляни, които неуморно идваха да ги слушат. Без капка свян силните на деня произнасяха какви ли не клевети по адрес на злощастния Сулпиций и с привидно снизхождение прощаваха греховете на Марий. Великият мъж беше представен като неизлечимо болен старец, който най-добре да живее на старите си лаври и да не мисли за нови.
Откакто Сула бе наредил екзекуциите на неколцината уличени в кражба войници, легионите не смееха да нарушат и една негова заповед. Лека-полека гражданите свикнаха с присъствието им и дори започнаха да гледат на тях като на приятели в неволя. Войниците получаваха храна от живеещите наблизо, а ден след ден славата им се разнасяше из най-затънтените кътчета на града. Когато римляните разбраха, че това са легионите от Нола — спечелилите войната срещу италийците, — войниците станаха всенародни любимци. Все пак Сула гледаше да осигури прехраната на армията с директни доставки от провинцията, да не би да се окаже един ден, че петте легиона са лежали на гърба на градското население. Така или иначе мнозина от жителите на Рим останаха докрай скептично настроени; все пак Сула бе имал неблагоразумието да набеди войниците си, че са поискали да завземат града. Излизаше, че ако войниците останат недоволни от гостоприемството или се почувстват с нещо засегнати, спокойно биха могли да изколят половината Рим. Пълководецът им можеше да говори, каквото си ще на Форума, факт беше, че армията нямаше намерение да си върви в Кампания. Напротив, Сула държеше легионите да останат в Рим. А това означаваше, че ако ситуацията се измени, той ще се опре на войската.
— Не мога да вярвам на народа — оправдаваше се пред сенаторите. Откакто законите на Сулпиций бяха влезли в сила, вече не можеше да се говори за Сенат, а само за сенатори. — В момента, в който прехвърля войските си в Гърция, ще изникне някой нов Сулпиций. Затова смятам най-напред да прокарам нужните закони, с които това ще стане невъзможно.
Беше дошъл в Рим през ноемврийските иди, което означаваше, че почти не му оставаше време да проведе толкова мащабна законодателна кампания. В приетия преди няколко години лекс Цецилия Дидия беше записано, че между предварителното обсъждане на даден законопроект и неговото окончателно приемане трябва да изминат най-малко двайсет и пет дни. Излизаше, че ако сега се заеме да изготвя законовите текстове, той едва ли би могъл да ги прокара през народното събрание, преди да е изтекъл мандатът му. А това можеше завинаги да го лиши от възможността да успее. Нещо по-лошо, другият лекс Цецилия Дидия забраняваше в един и същи закон да става дума за различни проблеми, които да не са пряко свързани. За да свърши навреме със смелото си начинание, Сула трябваше да прибегне до възможно най-опасния метод: да представи всички свои законопроекти на едно-единствено заседание.