Дилемата, пред която бе изправен, бе разрешена по възможно най-добрия начин от Цезар Страбон.
— Нищо по-лесно — успокои го кривогледият адвокат, който беше навярно най-големият експерт в законодателната материя. — Преди да предложиш всички останали законопроекти, започни с най-елементарния. Ще прокараш закон, според който лекс Цецилия Дидия няма да има сила спрямо програмата ти.
— Но народното събрание никога няма да го приеме — изгледа го с недоверие Сула.
— О, напротив, стига да им покажеш малко повече войници на Форума! — успокои го Цезар Страбон, за когото пречки никога не съществуваха.
И се оказа съвсем прав. Когато Сула свика трибутните комиции — като патриций той самият нямаше право да се явява пред плебейското събрание, — за негова голяма изненада се оказа, че гласоподавателите са готови да му сътрудничат. Дългата му кампания започна със специален закон, който обезсилваше лекс Цецилия Дидия прима, но само по отношение на неговата собствена законодателна програма. И понеже въпросният лекс Корнелия сам представляваше обект на собствения си текст, Сула успя да го предложи и подложи на гласуване в един и същи ден. Наближаваше краят на ноември, но той вече имаше за какво да се хване.
Един по един внесе за разглеждане още шест законопроекта. Беше обмислил и най-малките подробности в тях, най-вече в каква последователност да ги представи. За успеха му беше важно опозицията да не разбере навреме в какво се състои смисълът на законите. Когато се усетеха, вече щеше да е твърде късно да направят нещо. На първо време Сула се пазеше да не би между армията и гражданите да възникнат спорове или конфликти. Беше му ясно, че ако има поне една причина народът да се отнася с недоверие към програмата му, то тя се дължеше на петте легиона.
Но той не беше човек, който държи народът задължително да го обича, затова стига гласоподавателите да му се подчиняваха, всичко беше наред. И за да не се стигне до нежелани недоразумения, консулът се погрижи по улиците да плъзнат разни типове, които да шушнат по кръчми и пазари, че ако законите му не бъдат приети, в града ще настане кървава баня, каквато никой и в най-страшните си кошмари не е сънувал. Сула не си поплюваше и когато ставаше дума да се постигне някоя висока цел, не се спираше пред нищо. Ако народът си вършеше работата и гласуваше безропотно законите му, той не виждаше нищо лошо в това да го мразят от дъното на душата си. В крайна сметка нали и той самият ги мразеше… Разбира се, кървавата баня, с която искаше да сплаши всички, беше нещо напълно невъзможно. Ако наистина някой ден прибегнете до саморазправа с народа, кариерата му щеше да бъде унищожена. Затова говореше за кръв, но само колкото работата да върви по-бързо. И както винаги беше прав.
Вторият лекс Корнелия изглеждаше съвсем безобиден. В него се нареждаше в състава на Сената да бъдат допуснати нови триста членове. В момента в Курията се събираха всичко на всичко четиридесет души. Текстът беше така изготвен, че заобикаляше законите за изгонените или върнатите от изгнание сенатори. Казваше се само, че новите членове на Сената ще бъдат утвърждавани от цензорите, които трябва да следват нормалната процедура. Никъде не се споменаваше дали цензорите трябва да връщат сенатори, изгонени заради дългове. Понеже в същото време, в което Сула прокарваше законите си, Катул Цезар организираше доброволния фонд за подпомагане на сенатори в затруднение — а от годините в Капуа той се бе обиграл в бюрократичните операции, — никой дума не можеше да каже на цензорите, ако се окажеха благосклонни към доскорошните си колеги. По-важното бе, че с новия закон Сенатът получаваше възможност да се възстанови след тежките загуби, претърпени по време на войната. Множеството загинали в бойните действия сенатори най-сетне щяха да си намерят заместници. Катул Цезар получи неофициално нареждане да стои по цял ден на главата на двамата цензори и да не им дава нито миг почивка. В скоро време Сенатът щеше да възвърне предишната си сила. Сула знаеше, че при подобни обстоятелства на Катул можеше да се разчита във всичко.