Нашият колега Квинт Помпей напоследък никак не прилича на себе си. Той е един сломен човек, Помпей. В мига, в който загуби сина си — мой зет и баща на двамата ми внуци, — нашият скъп приятел стана жертва на житейска катастрофа, от чиито фатални последици и до ден-днешен не може да се освободи. И понеже висшият държавен пост, който той заема, създава все повече и повече трудности за провежданата от мен политика, реших, че ще е най-добре да го отдалеча от Рим. Казано накратко, Квинт Помпей не желае да одобри мерките, които аз бях принуден — повтарям, принуден — да предприема, за да възстановя римските мос майорум.
Вече имах случай да се уверя, че ти самият, Гней Помпей, напълно поддържаш моята политика. През цялото време съм те държал добре осведомен за всички внесени от мен промени в римската държавна уредба и ти винаги си ми засвидетелствал своето съдействие. Мое дълбоко убеждение е, че добрият Квинт Помпей много се нуждае от продължителна почивка. Надявам се, че тази почивка той може да намери при теб в Умбрия.
Надявам се, няма да ми се сърдиш, задето предварително споделих с Квинт Помпей как си бързал да се отървеш от командването, преди да разпуснеш армията си. С тази дребна лъжа успях да успокоя много от страховете му, а пък съм сигурен, че той ще може да се радва на заслужено гостоприемство.“
Помпей Страбон остави писмото настрана и разгъна свитъка със сенатския указ. Докато го четеше, по лицето му не се изписа и най-бегла реакция какво мисли по въпроса. След като прочете документа — подобно на много други римляни и той имаше навика да чете на глас, но го правеше толкова тихо, че гостенинът му нямаше как да го чуе, — той го остави спокойно на писалището си и погледна приветливо консула срещу себе си.
— Е, Квинт Помпей, какво да ти кажа. Ти си наистина добре дошъл при армията ми! Ще бъде удоволствие да имам с кого да разделя задълженията си.
Дори и след уверенията на Сула Помпей Руф очакваше от братовчед си съвсем различна реакция. Очакваше Страбон да се ядосва, да се гневи на Сената, да сипе хули и ругатни. Вместо това Гней Помпей го посрещаше с разтворени обятия. Консулът не знаеше какво да каже от радост.
— Значи Луций Корнелий е бил прав? Нямаш нищо против да те заместя? Наистина?
— Да имам нещо против ли? Че защо? Напротив, много се радвам. — И за да не излезе, че прекалява с добрите си чувства, веднага добави: — Все пак кесията ми не е бездънна.
— Кесията ти?
— Аз имам грижата за десет легиона, Квинт Помпей. На повече от половината си армия плащам от собствения си джоб.
— Така ли?
— Какво да се прави, Рим не може вече да си позволи подобен лукс. — Стана от мястото си. — Време е всички онези, които не са на моя издръжка, да се върнат по родните си места. А с подобна задача аз бих искал да не се заемам. Нали разбираш, аз съм създаден, за да водя войни, а не да разписвам книжа. Да речем, че е от очите, ха-ха! Навремето имах един кадет при себе си, който се справяше чудесно. Общо взето, това му беше мечтата в живота! Разни хора, разни идеали… — И Помпей Страбон прегърна Помпей Руф през рамото. — А сега да ти представя легатите и трибуните. Всички са служили дълго време с мен, затова ще бъдат навярно неприятно изненадани, но това да не те тревожи. Още не съм им казал нищо за намеренията си.
Помпей Страбон се оказа прав. Когато съобщи новината за назначаването на Помпей Руф на верните си помощници Брут Дамазип и Гелий Попликола, и двамата го изгледаха с изненада и недоволство.
— Но, момчета, това е прекрасна новина! — преструваше се на изненадан от мрачните им физиономии проконсулът. — А и синът ми само ще спечели, като се научи да служи и при други началници, не само при баща си. Липсата на промени ни кара да бъдем все по-самодоволни, а следователно — безотговорни. С новия началник армията ще се поосвежи.
Същия следобед Помпей Страбон строи цялата армия и остави консула Помпей Руф лично да се запознае с личния състав.
— Тук са само четири легиона, тези, за които аз се грижа — обясняваше Страбон, докато двамата с консула обикаляха редиците. — Останалите шест са по задачи. Правят се, че прочистват страната от бунтовници. Единият легион е в Камеринум, вторият — във Фанум Фортуна, третият — в Анкона, четвъртият — в Игувиум, петият — в Арециум, а последният — в Цингулум. Ще ти се наложи доста да обикаляш, за да ги разпуснеш всички. Мисля, че е по-добре, отколкото да ги свикаш всички тук, за да им връчиш само заповедта за уволнение.