— Но кой го е сторил? — попита един от кадетите, след като малкият Помпей не каза нищо.
— Легионери, кой друг? — вдигна рамене проконсулът. — Изглежда, хората ми никак не са се зарадвали на смяната в командването. Дамазип ми намекна нещо по въпроса, но за жалост не го взех насериозно.
— Сега какво ще правиш, татко? — попита младият Помпей.
— Ще пратя трупа в Рим.
— Няма ли да е противозаконно? Беше казано, че убитите във война трябва да бъдат погребвани на място.
— Да, но войната свърши, а това е все пак римски консул — рече Помпей Страбон. — Мисля, че Сенатът трябва да види мъртвеца с очите си. Гней, сине, на теб оставям всички формалности по пренасянето. Нека Дамазип придружи тялото до Рим.
Всичко бе свършено със завидна експедитивност. Помпей Страбон веднага прати куриер с нареждане да бъде свикано заседание на Сената и в уречения ден трупът на Квинт Помпей Руф бе доставен пред Курия Хостилия. Единственото обяснение, което легатът Дамазип, донесе, при това устно, бе, че армията на Помпей Страбон не иска друг началник. Сенатът добре разбра смисъла на посланието. Назначените отци отправиха питане до Гней Помпей Страбон, дали ще има нещо против — сега, след като наследникът му бе загинал при тъй трагични обстоятелства — да поеме отново командването на северната армия.
Единствено Сула получи писмо от проконсула, което прочете у дома си.
„Е, Луций Корнелий, ако на това не му се вика лошо стечение на обстоятелствата… Страхувам се, че армията ми няма намерение да издаде виновниците, а пък не виждам как ще накажа четири легиона за деяние, извършено от трийсет-четирийсет души най-много. Центурионите ми са буквално в недоумение. Дори синът ми, който открай време е бил в прекрасни отношения с редовите войници и научава за всичко случило се в лагера, не може да хвърли повече светлина по въпроса. Всъщност всичко стана по моя вина. Никога не съм си давал сметка колко много ме обичат войниците и колко малко са настроени да служат при друг. Все пак Квинт Помпей също е родом от Помпей и мислех, че ще приемат по-благосклонно един земляк. Но съм се заблуждавал.
Така или иначе, разчитам Сенатът да не създаде излишни затруднения по въпроса за командването в Северна Италия. Ако хората ми не можаха да се спогодят с един пиценец, как ли биха се отнесли към човек, родом от Рим? Ние, северняците, не си поплюваме.
Бих искал да ти пожелая успех във всички начинания, с които си се захванал, Луций Корнелий. Ти си истински защитник на традицията, но това не ти пречи да използваш крайно нетрадиционни методи. Човек, може много да научи от теб. Иска ми се да те уверя в пълната си подкрепа. Ако има нещо друго, с което мога да ти бъда полезен, не се колебай да се обърнеш към мен.“
Сула се засмя от удоволствие и бързо изгори писмото. Това бе една от малкото успокоителни новини, които го настигаха през последните дни. Вече нямаше съмнение, че цял Рим е настръхнал срещу промените, които бе внесъл в конституцията. Плебейското събрание се бе събрало и избрало десетте нови народни трибуни. Сред тях нямаше и един, който да не е отявлен противник на неговите реформи и поддръжник на Сулпициевите. Особено личаха имената на Гай Милоний, Гай Папирий Карбон Арвина, Публий Магий, Марк Вергилий, Марк Марий Гратидиан (осиновеният син на Гай-Мариевия брат) и не на последно място — Квинт Серторий. Когато Сула научи, че Серторий смята да се кандидатира, веднага му прати предупреждение, че това няма да се отрази добре на по-нататъшната му кариера. Но той се направи, че не е чул и дори демонстративно заяви, че тъй и тъй според новите закони плебсът е лишен от всякакви права, какво значение имало кой ще бъде трибун.
Пълният провал на Сула пред плебейското събрание беше много тревожен сигнал. За да въдвори известен баланс, той трябваше да уреди куриатните магистратури за консервативно мислещи хора. Ако легес Корнелие искаха да имат бъдеще, и двамата консули, и шестимата претори трябваше да бъдат техни поддръжници. Въпросът с квестора, бе решен лесно. Местата бяха заети или от завърнали се в Курията сенатори, или от младежи, издънки на сенаторски фамилии, на които можеше да се разчита в бъдещите борби с народа. За квестор бе избран и любимецът на Сула Луций Лициний Лукул, който веднага се върна на служба при него.
Разбира се, сред кандидатите за консулския пост трябваше да бъде и племенникът на Сула Луций Ноний, добрал се до преторство две години по-рано. Ако случайно станеше и консул, едва ли би посмял да разваля отношенията си с могъщия си вуйчо. Проблемът обаче се състоеше в липсата, на каквито и да е държавнически качества у Ноний, който досега не бе сторил нищо, за да се отличи над останалите, и съответно трудно би спечелил гласоподавателите. Единственият смисъл от поставянето му в кандидатските списъци бе да се зарадва сестрата на Сула, за чието съществуване консулът почти бе забравил — до такава степен бе изгубил чувството си за семейна принадлежност. Колкото пъти идваше сестра му в Рим — а това тя правеше сравнително често, — брат й нито веднъж не благоволи да й се обади. Тази грешка обаче щеше да бъде поправена! За щастие Далматика се оказа достатъчно отзивчива и направи всичко по силите си да стопли сърцата на зълвата и ужасния Луций Ноний, който ако не станеше консул, едва ли би бил, от каквато и да е полза за рода.