Разбира се, Луцилий не пропусна случая да се представи лично на Сула, да му предложи с ръка на сърцето вярна служба и да му обещае, че на следващата година консулът ще има в негово лице един предан и услужлив народен трибун. Но консулът предпочете, вместо да разчита на предани трибуни, просто да лиши плебейското събрание, от каквато и да е власт. Надеждите на Секст Луцилий като че ли се оказваха напразни. Единствената му радост беше смъртната присъда, произнесена над бегълците; за човек, способен да мрази, това беше добра вест. По-късно обаче се убеди, че с изключение на опасния Сулпиций, никой от двайсетте не е бил преследван. Дори Гай Марий, който заради разбойничеството си заслужаваше много по-строго наказание от Сулпиций, бе оставен да си живее живота! Луцилий веднага се оплака по въпроса пред Сцевола Понтифекс Максимус, но той едва не го удари.
— Наистина ли си толкова тъп, Секст Луцилий, или само се опитваш? — попита Сцевола. — Важното беше да изгоним Гай Марий от Рим. Как си представяш от всички римляни на тази земя Луций Корнелий да отнеме живота тъкмо на него! Щом дори ние, римските аристократи, можем само да оплакваме решението му да завземе със сила Рим, представяш ли си какво мислят съгражданите ни по въпроса? Представяш ли си реакцията на народа, щом се разбере, че Гай Марий е бил убит? Какво значение дали е станал жертва на престъпление, или е бил осъден от народното събрание? Всъщност никой и не е искал да го осъжда на смърт. Луций Корнелий беше принуден да предаде делото с бегълците пред центуриатните комиции. Не знам дали си осведомен, но центуриатните комиции разглеждат единствено обвиненията в пердулион — онази най-тежка форма на държавна измяна, която се наказва задължително със съд. Затова и Гай Марий получи подобна присъда. Луций Корнелий обаче не иска да си цапа ръцете, за него е достатъчно, че той стои далеч от Рим. Гай Марий представлява институция, а само малоумник може да посегне с лека ръка на една институция. По-добре си върви, Секст Луцилий, и не занимавай консула с подобни глупости!
Секст Луцилий си отиде — какво друго да прави? Дори не се опита да се срещне със Сула. Колкото и да беше тъп, добре разбра чутото от устата на понтифекса. Никой в положението на консула не би искал да си цапа ръцете с убийството на Гай Марий. Но фактите си бяха факти: Гай Марий беше осъден за държавна измяна от центуриатните комиции, но вместо да бъде преследван от властите, се разхождаше свободно по света. Бяха го оставили безнаказано да се измъкне! Стига да не стъпи никога повече в Рим или в някой от по-големите италийски градове, той беше свободен човек и можеше да върши, каквото сметне за добре. Нали никой не убива институциите?
„Е, Гай Марий — давеше се от злоба Секст Луцилий, — направил си си сметката без кръчмаря. Ще бъда щастлив, ако вляза в историята като човека, който е сложил край на обществено опасната ти кариера.“
Веднага след разговора си със Сцевола Секст Луцилий се свърза с някаква дружина от петдесет конници, освободени наскоро от служба. Също както и всички останали жители на страната наемниците се нуждаеха от повече пари в кесията си. Поръча им да потърсят Гай Марий. Ако случайно го открият, да го убият на място. Както се прави с осъдените за държавна измяна.
Междувременно в плебейското събрание се проведоха изборите за народни трибуни. Секст Луцилий не се отказа от предишните си намерения и дори намери място в колегията. Както обикновено гласоподавателите държаха сред трибуните да има поне един-двама консервативно настроени. Така ставаше по-забавно на Форума.