След успеха на изборите и въпреки ограничените си правомощия Секст Луцилий стана още по-дързък. Той веднага извика при себе си главатаря на дружината и му заговори направо:
— В цял Рим ще намериш малко хора без финансови затруднения. Един от тях съм аз. Затова ти обещавам още хиляда денарии, ако ми донесеш главата на Гай Марий. Само главата!
За сумата от хиляда денарии човекът насреща му би обезглавил на драго сърце цялото си семейство.
— Ще направя всичко, на което съм способен, Секст Луцилий — обеща той на благодетеля си. — Знам със сигурност, че старецът не е на север от Тибър, затова ми остава само да потърся на юг.
Шестнайсет дни след напускането на Остия корабът на Публий Мурций отказа да се бори повече с природната стихия и хвърли котва в пристанището на Цирцеи, на някакви си седемдесет километра от началната точка на пътуването. Моряците бяха изтощени, а и коритото започваше да пропуска вода повече от допустимото.
— Съжалявам, Гай Марий, но друг избор нямаме — вдигна рамене Публий Мурций. — Нямаме сили да се борим повече с югозападния вятър.
Гай Марий кимна с разбиране.
— Щом трябва, значи трябва. Но аз ще остана на борда.
Подобен отговор нямаше как да не се стори странен на Публий Мурций и той замислено се почеса по главата. Трябваше му да стъпи на твърда земя, за да разбере какво точно се е случило. Целият град обсъждаше събитията в Рим и най-вече смъртната присъда, произнесена над Гай Марий. Сулпиций никога нямаше да стане известна личност в провинцията, но Гай Марий беше смятан за герой дори и далеч от Рим. Щом научи новината, капитанът веднага се прибра на кораба си.
Колкото и да му беше неприятно, Мурций бе твърдо решен да се раздели с клиента си.
— Съжалявам, Гай Марий, но аз съм почтен гражданин, трябва да си пазя кораба и бъдещето. Досега през живота си не съм пренасял контрабанда, затова нямам намерение тепърва да нарушавам законите. Когато са ми искали пристанищна такса, съм я плащал, когато са ми искали мито върху стоката, и него съм плащал. В цяла Остия, в цяло Путеоли няма да намериш човек, който да ме упрекне в каквото и да било. Започвам дори да се чудя дали тези непрестанни насрещни ветрове не са знак от боговете, които ме предупреждават да внимавам. Събирай си багажа и скачай в лодката. Ще трябва да си намериш друг кораб. На никого не съм казал кой пътува с мен, но рано или късно моряците ще се раздрънкат. Ако сега слезеш мирно и тихо на брега и не се опиташ веднага да хванеш друг кораб, мисля, че ще се оправиш. Най-добре иди до Тарацина или Кайета, там имаш по-големи шансове да успееш.
— Благодаря ти за човещината, Публий Мурций — отвърна му любезно Марий. — Друго си е да знаеш, че са могли да те предадат, а не са го сторили. Колко ти дължа за пътешествието дотук?
Мурций твърдо отказа да му плащат допълнително.
— Това, което ми даде в Остия, е напълно достатъчно — увери той пътника. — По-добре си върви, докато не е станало късно!
С помощта на Мурций и двамата бордови прислужници Марий успя да се прехвърли през борда и да стъпи в лодката. Отпусна се на пейката уморен и с чувството, че за последните няколко дни се е състарил с години. Не бе взел със себе си нито прислуга, нито дори придружител, а за шестнайсетте дни по море Публий Мурций се бе уверил, че парализата е на път отново да обхване тялото на видния пътник. Колкото и да обичаше да се оплаква от трудностите, капитанът не намери сили да остави беглеца току-тъй на пристанището. Лично застана на греблата и го откара на юг, далеч от крайните къщи на Цирцеи, където остана няколко часа да му прави компания, докато робите отидат до града и се върнат с подходящ кон и храна за из път.
— Отново ти казвам, че ужасно съжалявам, Гай Марий. Бих искал да ти помогна, но не смея. — Той се поколеба дали да изплюе камъчето, накрая реши, че така ще е най-добре. — Разбираш ли, осъдили са те за държавна измяна. Ако те заловят, трябва да те убият на място.
Марий го изгледа с недоверие.
— В държавна измяна? Искаш да кажеш пердуелион?
— И ти, и приятелите ти сте били съдени пред центуриатните комиции. Всички сте признати за виновни.
— Центуриатните комиции! — Не вярваше на ушите си.
— Хайде, по-добре тръгвай — подкани го Мурций. — На добър час.
— Дано поне ти се върне късметът. Сега, когато корабът ти се отърва от причинителя на твоите нещастия. — И като срита коня си в хълбоците, се скри в близката гора.