Когато се събуди, установи, че някоя добра душа е изпрала и наметалото, и туниката му, и е измила ботушите му — отвън и отвътре. Откакто се бе качил на злощастния кораб на Мурций, не се бе чувствал така бодър и отпочинал. Дори не му трябваше помощ, за да слезе по паянтовата стълба. За негова огромна изненада заведението беше претъпкано с народ.
— Всички са дошли заради теб, Гай Марий — осведоми го съдържателят, който излезе най-отпред, за да му подаде ръка. — За нас е чест да те подслоним в своя град!
— Аз съм човек, осъден на смърт, кръчмарю, и предполагам, че цялата страна гъмжи от въоръжени мъже, които ме търсят. Аз самият видях как вчера дружина главорези влезе в града ви.
— Да, те са сега на площада и разговарят с градските дуумвири. Също като теб, Гай Марий, и те си отпочинаха добре през нощта, а сега обикалят из Минтурна. Половината град знае, че си тук, но това да не те тревожи. Никой от нас няма да те предаде. Нито ще кажем на дуумвирите. Те са от хората, дето слагат закона над всичко, и държат той да бъде спазван до последната буква. По-добре да не разберат, че си тук. Ако научат, колкото и да не им се иска, ще поискат да те екзекутират.
— Благодаря ви за съчувствието, добри хора — не знаеше какво друго да каже Марий.
Щом кръчмарят свърши да говори и се дръпна встрани, на негово място застана нисък и възпълничък човечец, когото не си спомняше от предната вечер.
— Казвам се Авъл Белей — представи се той, — и съм един от по-едрите търговци в града. Притежавам няколко кораба, така че ако знам от какво се нуждаеш, мисля, че лесно бих могъл да ти услужа.
— Нуждая се от кораб, който да ме отведе далеч от Италия. Трябва да отида на място, където никой римлянин не би могъл да посегне над живота ми.
— Това няма да е трудно за мен. Тези дни пристигна тъкмо корабът, който ще ти свърши работа. Ти закуси спокойно, аз ще те изчакам, за да те заведа до него.
— Сигурен ли, че искаш да ми помогнеш, Авъл Белей? Напомням ти, че тези хора искат да ме убият. Ако разберат, че си ме спасил, могат да се нахвърлят върху теб.
— Това е риск, който бих поел с готовност.
Час по-късно Марий бе качен на лодка и прехвърлен на борда на голям кораб за пренасяне на жито. Заради постоянните си рейсове до Сицилия и Африка той трябваше да е доста по-солиден и издръжлив от корубата на Публий Мурций.
— Преди няколко дни разтовари африканското зърно в Путеоли и чака кога ще поеме обратно на път. Смятах да го задържа, докато не спре югозападният вятър — обясняваше Белей, докато помагаше на Гай Марий да се изкатери по дървената стълба при кърмата. Стълбата бе направена за пъргави моряци и създаваше трудности на скования Марий. — Трюмът е пълен догоре с фалернско вино, което се търси на африканския пазар. Така че няма да се люшкаш много, а и има с какво да се почерпиш. Винаги държа корабите си готови за отплаване — с, това капризно време човек не бива да изпуска шанса си. — Последното беше казано и като намек за нерадостното положение на великия Марий.
— Не знам как да ти се отблагодаря другояче, освен с пари.
— За мен е чест да ти помогна, Гай Марий. Не ме лишавай от тази чест заради някакви си жълтици. Мога да те уверя, че до края на живота си ще почивам на лаврите, които ми окачаш в този паметен миг. Целият род ще разправя как аз, търговецът от Минтурна, помогнах на великия Гай Марий да избяга от преследвачите си.
— А пък аз цял живот ще ти бъда признателен, Авъл Белей.
Белей слезе обратно в лодката, махна за сбогом на беглеца и нареди на гребците да го върнат на кея.
В това време петдесетте легионери се разхождаха из града и питаха хората, дали не са виждали, или чували Гай Марий. Авъл Белей тъкмо стъпи на кея, когато конниците се появиха на пристанището. Първоначално не му обърнаха внимание — нямаше откъде да знаят, че той е собственик на кораба, който се канеше да вдигне котва; но съвсем естествено погледнаха към самия кораб и сред моряците, натиснали веслата, изведнъж забелязаха познатата фигура на беглеца.
Водачът на бандата пришпори коня си и като излезе на самия край на кея, сложи две ръце пред устата си и извика към кораба:
— Гай Марий, арестуваме те! Капитане, на борда на кораба ти се е качил престъпник, бягащ от римското правосъдие! От името на римския Сенат и народ ти заповядвам да свалиш платното и да ми предадеш беглеца.