— Заловихме Гай Марий в момента, в който се канеше да избяга на кораб от пристанището на града — рече предводителят на конниците. По тона му хората трябваше да разберат, че са отговорни за това деяние. — Цяла Минтурна е знаела, че той се крие в града; цяла Минтурна се е опитала да му помогне.
— Градът не може да бъде държан отговорен за деянията на неколцина свои жители — отвърна му троснато по-високопоставеният от двамата управители. — Така или иначе, щом сте заловили своята жертва, вземайте я със себе си и не ни се мяркайте повече пред очите.
— О, на мен тя не ми трябва цялата! — усмихна се зловещо конникът. — Трябва ми само главата. Останалото можете да запазите за себе си. Виждам една хубава каменна пейка в края на площада; мисля, че ще свърши работа. Ще му опрем главата върху камъка и след секунда тя ще бъде отсечена.
Хората изгледаха с ужас главорезите. Дуумвирите отправиха изпълнени с ненавист погледи към дружината, а въоръжените мъже зад тях раздрънкаха оръжия.
— И според вас коя власт на света може да ви позволи да екзекутирате насред центъра на Минтурна човек, който е бил шест пъти римски консул и който отдавна се е превърнал в национален герой? — попита по-старшият от управителите. Докато говореше очите му огледаха цялата дружина, начело с предводителя й, сякаш искаха да им върнат за неприятните чувства, които бяха причинили рано сутринта на градоначалника, вдигайки го от леглото. — Като ви гледам, не ми приличате да сте римски войници. Откъде да знам със сигурност, че не ме лъжете?
— Бяхме наети специално за тази цел — отговори му главатарят на дружината, но по тона му пролича, че е изгубил част от надменността си. Твърде много омраза се четеше в погледите на гражданите, а и хората около дуумвирите демонстративно наместиха ножниците си така, че да извадят по-лесно мечовете от тях.
— Кой ви е наел? Римският Сенат и народ? — попита отново управителят, все едно е станал адвокат на осъдения.
— Точно така.
— Не ти вярвам. Представи ми доказателство.
— Този човек е осъден за държавна измяна! Знаеш много добре какво означава това, дуумвире. В очите на цялото римско и латинско общество неговият живот не представлява нищо. Никой в Рим не би ми позволил дори да го върна жив в града. Наредено ми е да занеса само главата му.
— Тогава — отвърна му със завидно спокойствие дуумвирът — ще трябва най-напред да се сражаваш с цяла Минтурна. Иначе главата ще си остане за нас. Ние в нашия град не сме варвари. Един римски гражданин, при това с общественото положение и авторитет на Гай Марий не може да бъде обезглавен като обикновен роб или бездомник.
— Ако трябва да сме съвсем справедливи, Гай Марий вече не е римски гражданин! — просъска гневно наемникът. — Но ако толкова държите работата да бъде свършена, както трябва, оставям екзекуцията на вас! Сега аз заминавам обратно за Рим, за да донеса доказателствата, които вашият дуумвир поиска от мен. Ще се върна след три дни. Би било добре за Минтурна, ако не заваря Гай Марий жив, иначе целият град ще отговаря пред римския Сенат и народ. След три дни ще отрежа и главата на мъртвия Гай Марий, така както ми беше заповядано.
През цялото това време Марий бе държан вързан между конниците и с окаяното си състояние докара много от гражданите до сълзи. Много от дружинниците се чувстваха измамени и един от тях дори посегна към меча си да го посече, преди да е станало късно. Щом забеляза жеста му обаче, цялата тълпа се спусна върху пришълците и няколко души веднага наобиколиха осъдения. Кой с оръжие, кой с голи ръце, всички бяха готови да се бият.
— Минтурна ще плати за това! — закани се главатарят на бандата.
— Минтурна ще екзекутира осъдения така, както се екзекутират граждани с дигнитас и аукторитас — обеща първият управител. — Сега си вървете!
— Един момент! — обади се нечий дрезгав глас. Гай Марий излезе пред тълпата от граждани и се обърна към мъчителите си. — Не беше трудно да измамите тези непросветени провинциални жители, но мен да ме измамите не можете! Рим никога не е използвал наемници, за да изпълняват съдебни присъди. Нито Сенатът, нито народното събрание биха прибягнали до подобно решение. Вас трябва да ви е наело частно лице. Кое е то?
Можеше да е стар, болен и гол, но, изглежда, гласът му бе запазил онази магическа сила, която бе карала да треперят и най-могъщите му противници. Без дори да се осъзнае, сякаш отговаряше на своя началник в армията, главатарят отговори: