Друга грижа за Рим бе недоволството сред новополучилите гражданство италийци. Въпреки че Сула бе лишил от власт и плебейското събрание, и трибутните комиции, италийците държаха да бъдат справедливо разпределени из трийсет и петте триби. Законите на Публий Сулпиций бяха изострили апетита на новите граждани и сега те открито скърбяха по тяхното премахване. Дори след дългата изтощителна война сред италийските народи още се намираха хора с авторитет и амбиции; макар и сложили оръжие, те не се предаваха. Сенатът бе затрупан от гневни писма от страна на италийските ръководители, които се оплакваха и от свое име, и от това на събратята си, лишени от всякакви привилегии. Цина с удоволствие би отстъпил пред исканията им и би разпределил новите граждани по равно сред селските триби, но нито Сенатът, нито управляващите начело с Октавий не искаха да му сътрудничат. А конституцията, такава каквато я беше оставил Сула, практически връзваше ръцете на втория консул.
През месец секстилис обаче Цина видя първите лъчи на надежда. Мълвата донасяше, че Сула вече здраво се е закотвил в Гърция, че започнатите военни действия не му позволяват да мисли за Рим. Ако някой посегнеше към законите му, той не би могъл сам да ги защити. Цина си каза, че е дошло време да разреши своите противоречия с Помпей Страбон, който продължаваше да се спотайва с четирите си легиона в Умбрия и Пиценум. Без да каже на никого за намеренията си, замина на север с мисълта да преговаря с Помпей. Сула нямаше как да се върне, затова може би съюзникът му щеше да размисли върху ситуацията.
— Готов съм да сключа с теб същата сделка, която сключих преди време с другия Луций Корнелий — рече кривогледият пълководец, който не се бе показал гостоприемен, но пък и не виждаше нищо лошо в това да се споразумее с действащия консул. — Римският свят е голям и просторен, има място за всички. Ако ти ме оставиш на мира в моето си ъгълче, аз няма да ти се бъркам в големия град.
— Това ли е всичко? — учуди се Цина.
— Това.
— За да успея обаче, трябва да внеса сериозни поправки в законите, които другият Луций Корнелий прокара миналата година — напомни той на Страбон, опитвайки се да не издаде с нищо тревогата си. — Искам да разпределя всички нови граждани по равно между трийсет и петте триби, също както и римляните-освобожденци. — На Цина не му беше приятно да иска от някакъв си пиценски касапин позволение да си върши работата на консул, но преглътна унижението.
— Ти самият какво мислиш по въпроса, Гней Помпей?
— Прави каквото искаш — отвърна му с пълно безразличие Помпей Страбон. — Стига да не се бъркаш в моите дела.
— Давам ти дума.
— Дали думата ти има по-голяма стойност от клетвите ти, Луций Цина?
Цина се изчерви чак до ушите.
— Никаква клетва не съм давал — заяви с голямо достойнство. — Докато я изричах, държах в ръката си камък. Това я прави невалидна.
Помпей Страбон отметна глава назад и прихна да се смее, сиреч да цвили като кон.
— Ей на това му се вика адвокатска работа, ха-ха…
— Клетвата не ме обвързва с нищо! — настояваше Цина.
— Тогава излиза, че си още по-голям глупак от другия Луций Корнелий. Когато той се върне, ти ще се стопиш като буца сняг, хвърлена в огнището.