Катул Цезар, наистина потресен до дъното на душата си, изгледа консула с недоумение и с ненавист.
— Никога през живота си не съм гледал на насилието като на метод за политическа борба, Гней Октавий! Нито ще ти позволя да намесваш мен или брат ми в това кърваво злодеяние. Ние за нищо не сме давали мълчаливото си съгласие! Ако наистина съдиш от думите ни, че сме щели да те подкрепим, то това е било голямо заблуждение от твоя страна. Дори като казвам „насилие“, имам предвид по-невинни неща. А ти да заповядаш клане! Това не съм го сънувал и в най-жестоките си кошмари.
— Брат ми е напълно прав — рече на свой ред Луций Цезар, като избърса сълзите си. — Ти опозори всички ни, Гней Октавий. Излиза, че дори най-консервативните люде в Рим не се различават по нищо от Сатурнин и Сулпиций.
И понеже видя, че каквото и да каже, ученикът на Помпей Страбон дори няма да се усъмни в правотата на деянието си, Катул Цезар събра каквато гордост му беше останала и заплашително се надвеси над убиеца.
— Хората рисуват какви ли не картини за това, което се случва в момента на Марсово поле, консуле! Подобни ужаси не съм мислил, че ще станат някога възможни. Роднини на убитите да се ровят сред купища мъртъвци, за да намерят близките си и да ги отнесат до семейната гробница; същите тези опечалени граждани да се боричкат с убийците на родителите си, за да ги изкопчат от масовия гроб, изкопан между зеленчуците на няколко метра от Вия Лекта. Хиляди римляни не само че са били изклани без съд и присъда, но биват захвърляни в негасена вар без право на погребален ритуал, както изисква елементарната човещина. За няколко часа ти превърна гордия римски народ в сбирщина от безумни създания, стоящи по-ниско и от най-кръвожадните варвари на земята! Иде ми да съжалявам, че и аз не съм бил на Марсово поле, та дано се сложи край на мъката ми.
Октавий изсумтя пренебрежително.
— Никога не е късно, Квинт Лутаций, да си разрежеш вените! Не знам дали разбираш, но отдавна отминаха щастливите времена на твоите благородни предшественици. Този Рим, в който живеем, вече следва правилата, установени от братята Гракхи, от Гай Марий, Сатурнин, Сулпиций, Сула и Цина! Попаднали сме сред такъв невъобразим хаос, че нищо не е такова, каквото сме го мислили, че е. Ако не беше така, денят на Октавий просто би бил невъзможен.
Братята Цезари продължаваха да не вярват на ушите си. Излизаше, че консулът се гордее с деянието, с което влизаше в историята.
— Кой ти даде пари, за да наемеш убийците, Гней Октавий? Може би Марк Антоний? — попита Луций Цезар.
— Той също ми помогна доста. И не съжалява.
— Не се и съмняваме! Той си остава достоен потомък на Антониите! — изрече с погнуса Катул Цезар. Стана от мястото си и обърса ръце в дрехата си. — Е, свършеното е свършено, никой не може да върне времето назад. Но да не си посмял да свържеш и моето име към тези на съучастниците си, Гней Октавий! Тъй и тъй ме накара да се чувствам като Пандора, отворила кутията със злините.
Луций Цезар обаче се сети да попита и друго:
— А какво стана с Луций Цина и шестимата народни трибуни?
— Избягаха — отговори лаконично Октавий. — Разбира се, ще бъдат осъдени на изгнание. Да се надяваме това да стане скоро.
Катул Цезар се спря на вратата на Октавиевия кабинет и бавно се обърна.
— Не можеш да лишиш от империум действащ консул, Гней Октавий. Не забравяй, че всичко започна именно когато опозицията се опита да лиши консула Луций Сула от правото му да командва армията. Подобни неща не бива дори да се мислят! При това, забележи, никой не искаше Луций Сула да бъде лишен от длъжност. Защото това би било още по-немислимо. В римските закони няма прецедент консул, Сенат или народно събрание да лиши действащ куриатен магистрат от империум преди изтичането на мандата му. Още по-малко да го даде под съд. Ако знаеш как да подходиш, можеш да вържеш ръцете на народните трибуни, ако не ти харесват квесторите, можеш да ги обвиниш, че не си вършат работата. Можеш да ги изхвърлиш от Сената, да ги лишиш от обществения им ценз. Но не можеш с пръст да побутнеш консула или който да било друг куриатен магистрат. Докато не е изтекъл мандатът им, те стоят над закона, Гней Октавий.
Гней Октавий обаче продължаваше да не слуша гласа на разума.
— Сега, когато открих разковничето на успеха, Квинт Лутаций, мога да правя каквото си искам. — Когато и Луций Цезар стана, за да настигне брат си на вратата, консулът им подвикна: — За утре е свикано заседание на Сената. Препоръчвам ви да присъствате.