Рим не беше нито Ерусалим, нито Антиохия, затова не гледаше с особено добро око на пророците и гадателите. Доколкото така изискваше традицията, авгурите продължаваха да провеждат старите като света ауспиции, но като истински римляни и те знаеха, че от тях няма никакъв особен смисъл. Трябваше да се следва писаното в книгите и да не се отдава прекалено значение на знаменията.
И все пак в Рим живееше една личност, която можеше с ръка на сърцето да се представи за пророк. Този мистериозен човек принадлежеше на древната фамилия на Корнелиите и носеше името Публий Корнелий Кулеол. Откъде бе дошъл този унизителен прякор никой не можеше да каже; Кулеол вече беше в напреднала старост, а никой не си го спомняше без прякора му. Той се издържаше със скромните доходи, които му бяха осигурили братовчедите Сципиони, и често можеше да бъде видян на Форума, седнал на горното стъпало пред мъничкия кръгъл храм, посветен на Венера Клоацина. Храмът беше една от най-древните сгради е Рим — по-стар дори от Базилика Емилия, та затова впоследствие бе погълнат от нея. Кулеол не се правеше на Касандра, нито можеше да се нарече религиозен фанатик, затова ограничаваше интересите си единствено в области от голямо значение за държавата. Досега не бе предричал нито края на света, нито раждането на нов бог, по-могъщ от всички останали, затова пък бе познал войната срещу Югурта, нашествието на германите, бунта на Сатурнин, Съюзническата война, а накрая и войната срещу Митридат. За нея твърдеше, че ще продължи, колкото да се смени едно цяло поколение. Заради тези си успехи в гадателското поприще Корнелий Кулеол се радваше на популярност, достатъчна да измие позора от недостойния му когномен: „Кулеол“ искаше да каже „малки тестиси“.
На другия ден след завръщането на братята Цезари в Рим, рано при изгрев-слънце Сенатът се събираше на своето първо заседание след деня на Октавий. Никой от сенаторите не си спомняше да е вървял друг път с такъв страх по улиците. Досега, колкото пъти се бе стигало до кръвопролитие в Рим, то беше плод на нечии лични амбиции и избухваше, когато алчни за власт трибуни вдигнеха масите от Форума на бунт. Клането от Деня на Октавий обаче оставяше своя болезнен отпечатък върху съзнанието на всички сенатори; както и да се представеше цялата работа, народът неизбежно щеше да хвърли вината върху целия Сенат.
Публий Корнелий Кулеол си седеше както обикновено пред храма на Венера Клоацина и понеже хората отдавна бяха свикнали да го смятат за естествен придатък на светилището, никой от забързаните сенатори не го удостои с внимание. Той обаче с любопитство следеше всяко движение на назначените отци и доволно потриваше ръце. Ако сега свършеше работата, за която Гней Октавий Рузон щедро му бе заплатил, ако не я оплескаше в последния момент, та да му вземат парите обратно, той щеше да се махне веднъж завинаги от проклетото стъпало и да се оттегли от гадателското поприще.
Щом стигнеха пред входа на Курия Хостилия, сенаторите изведнъж се спираха и вместо да влязат в залата, се събираха на малки групички, за да обсъдят случилото се в деня на Октавий и за да изкажат на глас учудването си за какво изобщо са ги извикали. И така, докато назначените отци се чудеха и маеха, пронизителен писък накара всички да настръхнат. Един по един всички се обърнаха по посока на Кулеол, който се бе изправил и с изкривен като лък гръбнак, с протегнати нагоре ръце и с преплетени до болка пръсти пускаше пяна през старческите си устни. Той никога не бе прибягвал до изкуствен екстаз, за да прогледне в бъдещето, така че хората се уплашиха да не е станал жертва на апоплектичен удар. Част от сенаторите, както и по-ранобудните посетители на Форума останаха да наблюдават стареца отдалеч, докато неколцина му се притекоха на помощ и се опитаха да го положат на земята. Гадателят обаче не им се остави и без да вижда нищо около себе си, започна да се бори със зъби и нокти. Устата му се отваряше все по-широко и по-широко и от гърлото му се разнесоха повторно крясъци. Този път обаче слушателите му започнаха да различават цели думи.
— Цина! Цина! Цина! Цина! Цина! — виеше гадателят.
Изведнъж всички застинаха.
— Ако Цина и шестимата трибуни не бъдат изгонени от града, Рим ще бъде погубен! — избоботи Кулеол и като продължи да се гърчи в ръцете на непознатите, нададе неистови писъци. Най-накрая колабира на земята и бе отнесен безжизнен до дома си.
Едва сега сащисаните сенатори усетиха, че от няколко минути консулът Гней Октавий напразно се опитва да открие заседанието. Всички обърнаха гръб на площада и забързаха да заемат местата си в Курията.