Как смяташе първият консул да оправдае пред колегите си сенатори събитията от Марсово поле, никой нямаше да разбере. Защото вместо да мине на въпроса, заради който назначените отци се бяха събрали, Гней Октавий Рузон изведнъж насочи вниманието си (а с това и вниманието на целия Сенат) на необичайната случка с Кулеол… И естествено на изреченото от гадателя.
— Ако вторият консул и шестимата народни трибуни не бъдат прогонени, Рим ще бъде погубен — повтори замислено Октавий. — Понтифекс Максимус, Фламен Диалис, имате ли да кажете нещо относно това необикновено предсказание на стария Кулеол?
Сцевола обаче поклати глава.
— Предпочитам да не коментирам събитието, Гней Октавий.
Октавий отвори уста да настоява, но това, което прочете в очите на върховния понтифекс, го накара да замълчи; Сцевола беше консервативен човек и това му позволяваше да подмине с лека ръка много от деянията на събратята си; в същото време той оставаше по характер твърд и непоклатим и никой, дори консулът Сула не можеше да го принуди да се отрече от принципите си. На няколко пъти през изтеклите месеци открито се бе обявявал против присъдите над Гай Марий, Публий Сулпиций и останалите и бе държал изгнаниците да бъдат помилвани и повикани обратно в Рим. Изобщо спорът с върховния понтифекс не можеше да доведе до нищо добро. Октавий можеше да се обърне към безобидния Фламен Диалис, който по-лесно щеше да се хване на въдицата. Нещо повече, Мерула се оказа сам свидетел на знамение, което щеше да потвърди фалшивото предсказание на Кулеол.
— Фламен Диалис, дали ти няма да споделиш с нас какво мислиш? — обърна се настойчиво към свещеника.
Луций Корнелий Мерула изглеждаше смутен и объркан. Той с готовност кимна на консула и стана да говори:
— Луций Валерий, Гней Октавий, претори и едили, консуларни сенатори, назначени отци, преди да коментирам пред вас думите на гадателя Кулеол, нека ви разкажа за това, което ми се случи вчера в храма на Юпитер Оптимус Максимус. Тъкмо се занимавах с ритуалното почистване на жилището на Великия бог, когато на пода пред неговата статуя забелязах локва кръв. До локвата стоеше откъсната птича глава. Птицата беше кос, мерула! Моят собствен когномен! Аз, който по силата на древните римски обичаи съм лишен от правото дори да стоя в близост до мъртъв човек или звяр, трябваше да видя в краката си… кой знае — собствената си смърт? Или тази на Великия бог? Нямах представа как да изтълкувам това ужасно знамение, затова се допитах до върховния понтифекс, но и той не успя да ми го обясни. Тогава двамата повикахме децемвири сакрис фациундис и поискахме от тях да погледнат в сибилинските книги няма ли да намерят подходящо обяснение за случилото се.
Луций Мерула беше длъжен навсякъде да ходи облечен в дебелия си, двоен ямурлук, затова бе напълно естествено да му е горещо и да се поти. С времето обаче той бе надвил тази слабост и затова сега, когато сенаторите забелязаха капчиците пот, избили под шлема от слонова кост, си казаха, че причината не е в температурата. Фламен Диалис преглътна като от притеснение и продължи:
— Това обаче не беше цялото знамение. Когато намерих за пръв път главата на мъртвия кос, аз потърсих тялото. Докато обикалях храма, открих, че бедната птица си е била свила гнездо в една цепнатина под златната роба на Великия бог. В гнездото открих шест мънички птичета, които бяха мъртви. Както аз си обяснявам нещата, в храма се е била вмъкнала котка. Тя е издебнала майката и я е изяла, без главата оставена на пода. Котката обаче не е могла да се добере до птичетата, които са умрели от глад.
Тук Луций Мерула потръпна.
— След този случай аз съм осквернен. Веднага след това заседание трябва да продължа церемониите по собственото си пречистване и по повторното осветяване на храма на Юпитер Оптимус Максимус. Фактът, че благоволих да се явя пред вас, се дължи на дълбокото ми убеждение, че знамението има таен смисъл и че съм длъжен да ви запозная с него. Нямам предвид само откъснатата глава, но всички подробности, взети заедно. Когато идвах към Сената, аз още нямах представа какъв ли ще е смисълът на тази поличба. Сега обаче, след като чух предупрежденията на Публий Корнелий Кулеол — а всички сме свидетели, че те бяха произнесени при необичайни обстоятелства, — вече знам за какво точно става дума.