В залата не се намери човек, който да гъкне. Всички бяха впили поглед в лицето на Юпитеровия жрец и слушаха внимателно това, което им казваше. Мерула се знаеше като изключително почтен човек. Затова разказът му трябваше да бъде взет напълно сериозно.
— Името Цина — продължи да обяснява жрецът — не значи кос, но означава пепел. Оттам заключих, че главата на майката — кос и шестте умрели птичета можем да свържем с пепелта. Защото според повелите на религиозните обичаи на пречистването трябваше да изгоря телата им. Никога не съм бил тълкувател на сънища и знамения, но вече съм напълно убеден, че поличбата се отнася до Луций Корнелий Цина и до шестимата народни трибуни, които го подкрепят. Те са осквернили с нещо святата личност на Великия бог — покровител на Рим и той е изпаднал в голяма опасност заради неразумните им деяния. Кръвта означава, че заради консула Луций Цина и шестимата трибуни страната ще стане жертва на нови метежи и политически безредици. В това, повтарям, съм дълбоко убеден.
Чак сега Сенатът се разшумя. Всички мислеха, че Мерула е свършил, но той даде знак, че иска да продължи и околните мигом се умълчаха.
— Още нещо, назначени отци. Докато стоях в храма и чаках да дойде върховният понтифекс, аз потърсих утеха в усмихнатото лице на Великия бог. Но той не се смееше, а се мръщеше! — Потрепери от страх при тези си думи и лицето му пребледня като платно. — Повече не се сдържах и избягах от храма. Не можех да остана и минута повече вътре.
Този път и останалите усетиха, че им настръхват косите. Тишината се стопи отново и всички започнаха да обсъждат помежду си чутото.
Гней Октавий Рузон се надигна от стола си и в този миг на братята Цезари и на Сцевола Понтифекс Максимус консулът заприлича на котката, която е излапала черната птица насред храма.
— Смятам, назначени отци, че незабавно трябва да се покажем на Форума, да се качим на рострата и да съобщим на народа какво се е случило с нашия фламен Диалис. Нека питаме съгражданите си не могат ли да дадат и те обяснение. Чак след това Сенатът ще продължи заседанието си.
И така, цял Рим научи за чудното преживяване на жреца Мерула в храма на Юпитер и за още по-чудното предсказание на гадателя Кулеол. Всички насъбрали се около рострата изслушаха и с богоговение, и със суеверен страх разказа на сенаторите — особено когато Мерула повтори своето обяснение, а Октавий обяви, че ще поиска незабавното отстраняване на консула Цина и шестимата трибуни. Никой не се осмели да протестира.
Малко по-късно, когато всички се бяха настанили по местата си в Сената, Гней Октавий Рузон повтори, че Цина и народните трибуни трябва да бъдат премахнати.
Едва тогава думата взе Сцевола Понтифекс Максимус:
— Принцепс Сенатус, Гней Октавий, назначени отци, както всички добре знаете, аз съм един от най-добрите познавачи на римско право, които държавата ни някога е познавала. Ето защо се смятам длъжен да заявя, че не съществува законна процедура един римски консул да бъде свален от длъжност преди изтичане на мандата му. В същото време съществува една малка вратичка и тя е, че консулът може да бъде отстранен по религиозни съображения. Никой от нас не може да се съмнява, че Юпитер Оптимус Максимус е проявил своята загриженост за съдбата на Рим, при това по два различни начина: веднъж, като е пратил знамение на своя жрец, и втори път — като е вложил думи с дълбок смисъл в устата на човек, когото всички знаем за добър гадател. Мисля, че ако вземем предвид тези две свръхестествени събития и като ги свържем, съвсем спокойно можем да обявим консула Луций Корнелий Цина за нефас, за човек, извършил светотатство. Това не го лишава официално от консулския пост, но тъй като никой религиозен римлянин не би посмял да се доближи до него, става практически невъзможно той да продължи да управлява. Същото важи в пълна сила и за народните трибуни.
Вместо да се зарадва, Октавий гледаше навъсено Сцевола. Искаше му се да го прекъсне, но нямаше причина да го стори. Не беше много сигурен, но оставаше с впечатлението, че върховният понтифекс замисля някаква уловка. Най-малкото го лишаваше от възможността да осъди Цина на смърт — а Октавий знаеше, че за да се предотвратят всякакви последствия от деянието му, консулът трябва да изчезне!
— Знамението в храма на Юпитер неслучайно се е явило именно на Фламен Диалис. Нека не забравяме, че той е личният жрец на Великия бог и че длъжността, която изпълнява, е съществувала още преди царете да управляват Рим. Той не може да застане начело на армията, не може да се доближава до мъртъв човек, не може дори да се докосва до материала, от който се правят оръжията — желязото. Именно затова аз смятам за уместно заместник на консула да бъде Луций Корнелий Мерула. Той не може да бъде обявен за консул суфектус, по-скоро ще го помолим да пази мястото на втория консул. По този начин първият консул, Гней Октавий, няма да управлява държавата сам. Вярно, че във войната срещу италийците Рим на два пъти се оказа само с един консул, но тогава обстоятелствата не позволяваха да бъде намерен заместник на загиналите. По принцип обаче никой римлянин не може да управлява като консул сам, без колега.