Октавий, който все пак трябваше да си възвръща благоволението на Сената, кимна в съгласие.
— Напълно одобрявам, Квинт Муций. Нека Фламен Диалис заеме куриатния стол, опразнен от Луций Цина! Настоявам Сенатът веднага да гласува по два въпроса, логично свързани един с друг. Тези, които са съгласни да предложим на народното събрание да обяви за светотатци консула Луций Цина и шестимата народни трибуни, негови поддръжници, а това означава, че те ще бъдат завинаги прогонени от римските земи, и да назначи за пазител на консулския пост Фламен Диалис, нека застанат от дясната ми страна. Онези, които са против, да застанат отляво. Ако обичате, разместете се.
Сенатът прие двойното решение с невиждано през последните години пълно единодушие. Веднага бяха свикани центуриатните комиции, представени почти изключително от сенатори. Събранието бе свикано на Авентина, извън свещения помериум, но от вътрешната страна на крепостните стени — никой не би понесъл гледката на окървавената септа на Марсово поле. Предложението на Сената веднага бе превърнато в закон.
Първият консул Октавий обяви, че взетите мерки го карат да се чувства доволен, и продължи да управлява Рим без Цина. Гней Октавий обаче допусна грешката да сметне битката за окончателно спечелена и да не предприеме нищо срещу обявените за светотатци бегълци. Нито свика легионите под знамената, нито дори докладва на своя учител Помпей Страбон. Ако трябва да се обясни с проста думи това странно недоглеждане, Октавий беше убеден, че Цина и шестимата му другари ще побързат да се скрият при Гай Марий и осемнайсетте на остров Керкина.
Цина обаче нямаше намерение да напуска Италия. Нито шестимата народни трибуни, избягали с него. След като по чудо се спасиха от клането на Марсово поле, всеки от тях успя да се прибере до дома си, колкото да събере пари и вещи за из път, и хукна веднага за уреченото място. Срещата беше на Апиевия път, на последния километричен камък преди Бовила. Там щяха да решат какво да правят.
— Вземам Квинт Серторий и Марк Гратидиан и тръгвам веднага за Нола — предложи Цина, който вече имаше изготвен план. — Под стените на града стои цял легион, който трудно се разбира с началника си Апий Клавдий Пулхер. Смятам да отида в лагера им и да сваля Апий Клавдий от командването. Нищо не ми пречи да последвам примера на своя съименник Сула — ще поведа войската срещу Рим. Но не и преди да сме си осигурили подкрепата на други съюзници. Вергилий, Милоний, Арвина и Магий, всички вие ще започнете да обикаляте италийските народи и ще молите за помощ. Можете да говорите самата истина — че римският Сенат е изгонил от града законно избрания консул, защото се е опитал да разпредели справедливо новите граждани сред трийсет и петте триби и защото Гней Октавий е изклал хиляди почтени римляни, дошли дадат своя глас на законно свикано събрание. — На устните му се появи бледа усмивка. — За нас е истински късмет, че страната току-що излиза от война! От марсите и съседите им двамата с Корнут пленихме оръжие за неколкохилядна армия. Всичко сме оставили на съхранение в складовете на Алба Фуценция. Милоний, ти ще сложиш ръка върху оръжието и ще го раздадеш на доброволците. А щом аз отнема командването на Апий Клавдий, първата ми работа ще е да ограбя казармите в Капуа.
И така, четиримата народни трибуни се озоваха последователно на места като Пренеста, Тибур, Реата, Корфиниум, Венафрум, Интерамния, Сора и така нататък, и така нататък. Навсякъде молеха за едно — гражданите да ги изслушат. Местните ги посрещаха навсякъде с интерес и каквото бяха спестили през ужасните години на войната, сега го даваха на римските трибуни да ги подготвят за нова война. Постепенно съпротивата нарастваше, а обръчът около Рим се стесняваше.
Самият Цина не срещна никакви трудности за изпълнение на своя план. Апий Клавдий Пулхер си замина без никакви усложнения. Пълководецът беше кисел и рано състарил се човек, който не можеше да прежали смъртта на жена си и се чудеше какво ще прави с шестте си сирачета. Когато консулът му заяви, че го сваля от командването, Клавдий дори не направи опит да настрои войниците срещу Цина. Вместо това се метна на коня си и се понесе в галоп към Езерния, където го чакаше Метел Пий.