Никога през дългата история на Рим церемонията по встъпването в длъжност на новите консули не е бивала толкова набързо претупана; дори преди години, когато Марий бе пожелал да произнесе речта си облечен в парадните си доспехи и с намазано с червена боя лице. Само четири часа по-късно — а зимните часове са доста къси, — не само жертвоприношението и първото заседание на Сената, но дори и празничното пиршество след тях бяха свършили. Никога преди и сенаторите, участвали в празника, не бяха бързали толкова да си ходят. Когато тържественото шествие се запъти обратно по склона към Форума, отрязаната глава на Гней Октавий Рузон, която продължаваше да гние на рострата и да храни птиците, се беше извърнала по посока на храма на Юпитер и сякаш се опитваше да го погълне с изкълваните си очи. Ужасно знамение, при това видяно от всички.
Щом слезе от Капитолия и се озова пред храма на Сатурн, Гай Марий забеляза Квинт Анхарий пред себе си и побърза да го настигне. Хвана го за едната ръка и Анхарий се стресна и се обърна да види кой го вика. Нежеланата среща с консула го накара да изкриви лице от отвращение.
— Бургунд, меча! — заповяда кратко Марий на прислужника си.
Мигновено оръжието се озова в дясната му ръка. Той замахна към небето и стовари острието връз лицето на Квинт Анхарий. Бившият претор се строполи мъртъв на земята, а от огромния белег между брадичката и горния край на челото му зашуртя обилно кръв.
Никой дори не посмя да протестира. Щом се съвзеха след преживяния шок, и сенатори, и конници хукнаха едновременно да се спасяват. Марий се обърна към чакащия легион от роби и им щракна с пръсти. Те само това чакаха, за да се впуснат в бясно преследване.
— Правете, каквото щете, с тия куни, момчета! — изрева щастливият старец. — Гледайте само да не сбъркате приятелите с неприятелите!
Цина стоеше като закован и с ужас гледаше как целият свят се руши под краката му. Дори да искаше, не можеше да се намеси. Войниците му или бяха поели по пътя към дома, или стояха на лагер на Ватиканското поле. За няколко часа Мариевите бардиеи — той сам ги беше кръстил така, защото повечето роби в армията му принадлежаха на илирийското племе на бардиеите, населяващо Далмация — бяха станали господари на Рим. И се отнасяха с града подобно на някой пияница — с жената, която ненавижда. Много мъже бяха посечени без причина по улиците, жените им — изнасилени, а накрая, от жалост за сирачетата им режеха гърлата и на тях. Повечето престъпления бяха напълно неоправдани, дори безсмислени; имаше обаче и хора, които Марий изгаряше от нетърпение да види мъртви — или поне такива, които поддръжниците му смятаха, че иска да види мъртви. Бардиеите не бяха дотам възприемчиви, че да знаят какво точно мисли страшният им предводител.
През целия ден, а и до късно през нощта Рим стана жертва на страшни изстъпления. Много негови жители крещяха за пощада, други се молеха да дойде по-скоро и техният край. В някои квартали пламнаха пожари, които огряха нощното небе, огласени от писъците на изгорените живи.
Публий Аний, който от всички хора на земята най-силно ненавиждаше Антоний Оратор, поведе конна дружина към Тускулум, където Антониите притежаваха голямо имение. За бившия военен трибун бе истинско удоволствие да гони по двора застаряващия Антоний и накрая собственоръчно да го убие. И той се оказа подвластен на зараждащата се мода и като отряза главата на Антоний, я занесе обратно до Рим, за да я окачи на рострата.
Фимбрия също разпореждаше с конен отряд и заедно с другарите си започна да претърсва Палатина. Искаше му се най-напред да пипне цензора Публий Крас и сина му Луций. В една от пресечките близо до дома им Фимбрия зърна бягащата фигура на младежа. Веднага пришпори коня си и щом настигна беглеца, в движение го намушка с меча си. Бащата на злощастния Луций Крас стана неволен свидетел на кратката сцена, без дори да може да извика нещо на сина си. И понеже не искаше да сподели позорната му съдба, бръкна в гънките на тогата си, където от известно време криеше кама и се намушка. За щастие Фимбрия нямаше представа коя точно от съседните къщи принадлежи на Лициний и се отказа дори да я потърси. Така третият син Марк, който още не бе навършил годините за сенатор, се спаси.