Завари Цина седнал на стъпалата пред храма. Консулът му разправи накратко какво се е случило през последните дни.
— Какво по-точно искаш от мен, Луций Корнелий? — попита Цезар, щом му показаха и палатката при езерцето.
— Аз ли? Аз не искам нищо от теб, Гай Юлий — погледна го учудено Цина.
— Тогава защо не ме пуснеш да си вървя вкъщи? Навсякъде горят пожари. Искам да се уверя, че в дома ми всичко е наред.
— Не съм те викал аз, Гай Юлий, а Гай Марий. Аз просто предупредих пазачите по портите, че ще е добре, ако дойдеш първо при мен. Казах си, Гай Юлий не знае нищо за случилото се през последните дни, по-добре да му ги разкажа, преди да се яви пред Гай Марий.
— И какво иска той от мен? — попита Цезар, който вече видимо трепереше.
— Да отидем да го питаме — предложи консулът и тръгна към долния край на площада.
Тук труповете дори бяха обезглавени. Цезар едва не получи удар при вида на рострата и нейната нова украса.
— Но това са мои приятели! — възкликна той от възмущение и сълзи потекоха по лицето му. — Братовчедите ми! Колегите ми от Сената!
— По-добре се дръж спокойно, Гай Юлий — предупреди го Цина. За няколко дни и той се беше научил да се държи като скала. — Ако държиш на живота си, по-добре не плачи и гледай в никакъв случай да не припадаш. Ти може и да си шурей на Марий, но след това, което се случи от Нова година насам, не бих се учудил да заповяда екзекуциите на жена си и сина си.
Между палатката и рострата най-сетне забелязаха и самия Гай Марий. Разговаряше с огромния германец Бургунд и тринайсетгодишния син на Цезар.
— Гай Юлий, радвам се да те видя най-сетне! — изръмжа като мечка Марий и като грабна Цезар в лапите си, звучно го целуна по двете страни. Цина забеляза, че момчето потрепна, може би от уплаха.
— Гай Марий — едва намери да отвърне на поздрава Цезар.
— Ти винаги си ме смайвал с точността си, Гай Юлий. Беше писал, че пристигаш днес, и ето те, цял-целеничък пред мен. Добре дошъл в Рим! — пожела му Марий и даде знак на Бургунд да ги остави сами.
Цялото внимание на Цезар обаче бе насочено към сина му. Бащата се учуди на безразличието, с което тринайсетгодишното му момче съзерцаваше кървищата около себе си, на безгрижието, с което разговаряше с този касапин.
— Майка ти знае ли, че си тук? — попита той и механично се огледа няма ли да забележи някъде Луций Декумий. Мъничкия човечец се беше спотаил зад палатката на консула.
— Да, татко, знае — отвърна му малкият Цезар със същото спокойствие, с което досега си бе приказвал с чичо си.
— Момчето расте, а, Гай Юлий? — похвали племенника си Марий.
— Да. — Опитваше се да изглежда спокоен като сина си. — Да, расте.
— Пишката му вече я бива за това-онова, не мислиш ли?
Цезар се изчерви от смущение, но синът му не прояви каквато и да било реакция. Само хвърли поглед на Марий, сякаш искаше да го смъмри за липсата на такт. Макар да трепереше като лист, бащата започваше да се гордее с безстрашието на сина си.
— Добре тогава, тъкмо имах да обсъдя някои въпроси с вас двамата — рече Марий, имайки предвид и Цина. — Млади Цезаре, я иди да правиш компания на Бургунд и Луций Декумий, докато аз разговарям с татко ти. — Изчака момчето да се отдалечи достатъчно, за да не ги подслушва, след което изгледа Цина и Цезар и в очите му заиграха закачливи искрици. — Сигурен съм, че изгаряте от нетърпение да научите кои са тези неща, които искам да обсъдя с двамата едновременно?
— Което си е право, право е — съгласи се Цезар.
— Добре тогава — каза отново Марий. Изглежда, думите му се бяха лепнали за ума и той почти винаги започваше с тях. — Не че се хваля, но предполагам, че познавам сина ти по-добре, отколкото го познаваш ти, Гай Юлий. През последните няколко години двамата с него сме прекарали много време заедно. Чудесно момче — рече замислено чичото и на Цезар кой знае защо му се стори, че открива в тона му лукави нотки. — Да, наистина, изключително момче! Нали знаеш, подобен интелект не можеш да откриеш и у възрастните, камо ли сред връстниците му. Пише стихове, дори драми. И в същото време е истински гений на математиката. Изключително момче, изключително… Боговете са го дарили и със силна воля. Сам съм го изпитвал на гърба си, когато го ядосам с нещо. И което е най-важното според мен, проблемите не го плашат; напротив, той сам гледа да си създава такива.