Погледът на Марий ставаше все по-двусмислен и десният край на устата му лекичко се изви в нещо като усмивка.
— Добре тогава, рекох си аз, като станах за седми път консул и изпълних предсказанието на старицата. Казах си, че съм привързан много към това момче! Достатъчно съм привързан, за да се загрижа за бъдещето му. Защо да не му осигуря отсега живот много по-спокоен и безметежен от този, който аз самият съм имал. Той е много учено момче, нали ти казвам… Затова си викам, защо да не му осигуря отсега положение, с което да получи свободно достъп до цялото човешко знание, без да се занимава с нищо странично? Трябва ли и такова симпатично дете като него да бъде подхвърлено на капризите на… войната, на обществената кариера, на политиката?
Все тъй с чувството, че ходят по ръба на вулкан, двамата слушаха внимателно всяка дума на страшния консул. Не се досещаха накъде бие Гай Марий.
— Добре тогава — продължи в същия дух Марий. — Нашият Фламен Диалис вече не е между живите. Но Рим не може да я кара дълго време без специалния жрец на Юпитер, нали така? И ето го това прекрасно дете, Гай Юлий Цезар Младши. Патриций с двама живи родители. Идеалното съчетание човек да стане фламин. Е, има един проблем и той е, че момчето не е женено. Луций Цина обаче е баща на малка дъщеря, която още не е обещана на никого. Тя също е патрицианка и двамата й родители са живи. Ако баща й я даде на малкия Цезар, всички условия ще бъдат изпълнени. Замислете се само каква прекрасна двойка ще бъдат нашите фламин и фламинка! Нито ти, Гай Юлий, ще се чудиш откъде да намериш пари за кариерата на сина си, нито ти, Луций Корнелий, ще се чудиш как да осигуриш тлъста зестра на дъщеря си. И двамата ще се издържат за сметка на държавата, ще живеят в държавния дом, при това ще се ползват с цялото уважение и обществен респект, които заслужават. — Марий се вгледа внимателно в очите на двамата бъдещи сватове доволен от себе си. — Какво ще кажете?
— Но дъщеря ми е само на седем! — напомни му ужасеният Цина.
— Това не е пречка — увери го Марий. — Все някой ден ще порасне. Двамата младоженци ще продължат да живеят при родителите си до деня, в който възрастта им позволи да създадат истинско семейство и да заживеят самостоятелно в държавния дом. Естествено, за да се консумира бракът, ще трябва доста време да почакаме малката Корнелия Цина да порасне, но законът не забранява да я оженим отсега. — Той се засмя, толкова беше горд с идеята си. — Е, какво ще кажете?
— Е, ако зависи от мен, не виждам нищо лошо — предаде се пръв Цина. Изпита облекчение, че Марий не го е повикал за нещо по-лошо. — Да си призная, наистина не знам откъде щях да намеря пари за втора зестра. Голямата ми дъщеря здравата ме охарчи.
— А ти, Гай Юлий, какво ще кажеш?
Цезар се спогледа с Цина. Това, което прочете в очите на консула, беше повече от недвусмислено: съгласявай се, докато е време.
— И аз нямам нищо против, Гай Марий.
— Чудесно! — плесна с ръце той. След това се обърна към малкия Цезар и щракна с пръсти да го повика. И този навик го беше придобил през последните няколко месеца. — Ела, момче!
„Какъв удивителен младеж! — помисли си Цина и изведнъж си спомни онзи забележителен епизод, когато трябваше да се спаси обвиненият в убийство Марий Младши. — Истински красавец! Но защо ли не ми харесват очите му? Има нещо смущаващо в тях. Напомнят ми на…“ Така и не можа да се сети на кого точно.
— Да, Гай Марий? — попита малкият Цезар и погледът му се спря изпитателно върху лицето на чичото. Естествено, че за да го отпратят толкова спешно надалеч, трябва да са говорили за него.
— Вече начертахме твоето бъдеще — съобщи му Марий, все едно това беше най-щастливата вест на света. — Веднага ще те оженим за дъщерята на Луций Цина и от утре ставаш нашият нов фламен Диалис.
Малкият Цезар не каза нищо. Нито един мускул по лицето му не трепна. И все пак в мига, в който Марий изрече тези ужасни фрази, всичко се преобърна наопаки в душата му.