— Ще му приготвим държавно погребение — обеща Цина още на вратата. Този път идваше придружен от жена си Ания и от малката си дъщеря Цинила, булката на фламен Диалис.
Юлия обаче поклати глава.
— Не, Луций Корнелий, не искам държавно погребение. Гай Марий беше достатъчно богат, за да си заплати сам пътя до Отвъдното. Рим се задъхва от дългове и затруднения, не може да си позволи подобен лукс. Пък и аз не искам публичност. Ще присъства само семейството на покойника. Дори държа никой да не споменава пред външни лица, че Гай Марий е умрял. Нека първо го погребем, пък после… — Потръпна и добави: — Няма ли начин да се отървем от онези ужасни роби, които мъжът ми доведе със себе си?
— О, проблемът беше разрешен преди няколко дни — увери я Цина и отново се изчерви; така и не се научи да прикрива неудобството си. — Квинт Серторий им плати обещаното възнаграждение на Марсово поле и им заповяда да напуснат града.
— О, да, разбира се! Съвсем бях забравила. Колко мило от страна на Квинт Серторий да мисли за всички ни! — Никой не можеше да разбере дали последното бе казано с ирония или не. Юлия се обърна към брат си Цезар: — Отиде ли да вземеш завещанието на Гай Марий от весталките, Гай Юлий?
— В мен е — извади той свитъка.
— Тогава нека бъде прочетено. Квинт Муций, би ли бил така добър? — помоли тя Сцевола.
Завещанието беше кратко и по всичко личеше, че е писано съвсем наскоро. Навярно Марий го беше съставил, докато чакаше с войската си в подножието на Яникулум. Огромният дял от наследството отиваше за сина му, макар че покойникът се бе постарал да остави на Юлия всичко, което му позволяваше законът. Една десета и от недвижимото имущество се прехвърляше на Марк Марий Гратидиан. За един ден осиновеният племенник на консула се превърна в един от най-богатите римляни — Гай Марий притежаваше цели области, така че и за него имаше предостатъчно. Малкият Цезар получи роба Бургунд. В завещанието изрично пишеше, че това било заради безценното време, пожертвано от момчето, за да помогне на болния си чичо.
„А това защо го стори? — питаше се Цезар, без да казва нищо пред останалите. — Не вярвам да е заради причината, която споменаваш! Иска ти се да умреш спокоен, че дори да се отърва от фламинството, няма да продължа нагоре в кариерата! Може би преданият роб трябва да ме убие, пък макар и след години? Е, старче, след два дни от теб ще остане само пепел и прах. Но аз няма да постъпя, както би постъпил всеки трезвомислещ човек на мое място — няма да убия проклетия кимвриец. Защото той те обичаше, също както и аз те обичах навремето. Не е справедливо любовта да бъде наказана със смърт — физическа или духовна. Аз ще запазя Бургунд при себе си. И ще го накарам да обикне мен.“
Жрецът на Юпитер се обърна към Луций Декумий:
— Аз си тръгвам, ще дойдеш ли с мен до вкъщи?
— Тръгваш ли си? Чудесно! — обади се Цина. — Ако обичаш, заведи Цинила до нас. Много й дойде за днес.
И така тринайсетгодишният фламен Диалис подаде ръка на седемгодишната си булка.
— Хайде, Цинила — дари я той с усмивката, която вече караше много жени да се разтапят. — Готвачът ти знае ли да прави хубави сладки?
Придружени от верния Луций Декумий, двете деца излязоха на Кливус Аргентариус и заслизаха надолу към Форум Романум. Слънцето беше изгряло, но лъчите му още не стигаха до дъното на малката падина, където туптеше самото сърце на Рим.
— Я гледай ти! Главите отново са изчезнали! Чудя се, Луций Декумий — разсъждаваше на глас Цезар, докато обикаляше Кладенеца на комициите, — дали, когато пречиствам стаята на мъртвеца, мога да използвам обикновена метла или трябва да си намеря специална? — Той подскочи радостно и отново хвана за ръчичка жена си. — Страхувам се, че сам няма да мога да си отговоря! Ще трябва да разтворя дебелите книги и добре да прочета какво пише в тях. Би било ужасно, ако сбъркам с нещо ритуала точно след смъртта на благодетеля си! Ако има поне нещо, което да зависи от мен, то е да ни отърва веднъж завинаги от всичко, свързано с Гай Марий!
В този миг Луций Декумий изрече предсказание — не толкова, защото изведнъж бе прогледнал в бъдещето, а защото обичаше.
— Ти ще станеш много по-велик човек от Гай Марий.
— Знам — отговори му Цезар. — Знам, Луций Декумий, знам!