— Искаш да кажеш Луций Корнелий и Аврелия?
— Точно.
— Откъде си го научил?
— От Аврелия.
— И не ти е казала защо?
— Не. Каза ми само, че Луций Корнелий не бил повече добре дошъл в дома й. Тъй или иначе, той замина за Близка Испания броени дни след смъртта на Прасчо, а аз научих за спречкването им с Аврелия едва след като бе напуснал Рим. Мисля, че племенницата ми се е страхувала да не ми хрумне да му искам сметка за постъпка, която дори не знам каква е. Все пак, странна работа, ако ме питаш.
Марий никога не се беше интересувал от личните отношения на другите, затова само изкриви лице в кисела гримаса и махна с ръка.
— Е, бих казал, че странна или не, това си е тяхна работа. Друго какво интересно?
Изведнъж Рутилий прихна да се смее.
— Консулите ни прокараха нов закон, забраняващ човешкото жертвоприношение.
— Какво са направили?
— Прокараха закон, забраняващ човешкото жертвоприношение — повтори по-бавно Рутилий Руф.
— Това наистина е смешно! Кога за последен път римлянин е извършил подобно нещо на частно или официално равнище? — ядоса се Марий. — Абсолютни глупости!
— Е, доколкото си спомням, са резнали гърлата на двама гърци и двама гали по времето на Ханибаловите походи из Италия. Но се съмнявам, че точно това са имали предвид с новия лекс Корнелий Лициния.
— Тогава какво?
— Както знаеш, Гай Марий, ние, римляните имаме навика от време на време да изваждаме на показ определена новост в обществения си живот по доста своеобразен начин. Мисля, че действителният смисъл на закона е да напомни на зяпачите от Форума, че занапред не трябва да се стига до улично насилие, до убийства, до затваряне на магистрати, изобщо до незаконни политически действия — обясни Рутилий.
— Това ли обясниха Гней Корнелий Лентул и Публий Лициний Крас на народа?
— Не. Те само подложиха закона си на гласуване и той бе приет.
— Чудо голямо! — заключи Марий. — Какво друго?
— По-малкият брат на върховния понтифекс, който тази година е претор, отиде да управлява Сицилия. Ако щеш, вярвай, но до ушите ни достигнаха слухове, че се готви ново въстание на робите.
— Нима в Сицилия продължават да третират робите си толкова зле?
— И да, и не — отвърна замислено Рутилий. — На първо място, на острова работят много роби — гърци. А когато един господар кара да му работят гърци, не е нужно да ги налага с камшика си, за да си има главоболия. Те всички са свободолюбиви и независими. Освен това чувам, че пиратите, които преди години Марк Антоний Оратор плени по бреговете на Киликия, са били пратени в огромната си част именно на Сицилия. Едва ли човек, свикнал да си изкарва прехраната с разбойничество, ще се съгласи току-така да оре и жъне. Между другото — сети се за друго Рутилий Руф, — Марк Антоний донесе носа на най-големия пиратски кораб и го прикачи към рострата на Форума. Ако се съди по носа му, корабът трябва да е бил доста внушителен.
— Не мислех, че е останало място. Толкова кораби са си оставили носовете на площада, че се чудя къде са тикнали новия. Както и да е, това не е толкова важно. Какво друго се е случило в Сицилия, Публий Рутилий?
— Ами нашият претор Луций Ахенобарб на бърза ръка е успял да обърка всичко на острова, това го научихме дори тук, в Азия. Идването му на острова силно напомняло преминаването на ураган. Още не му била минала морската болест от пътуването и вече издал указ, забраняващ притежаването на мечове или на каквито и да било други оръжия от мирното население. Разбира се, всички си направили оглушки.
— Като ги знам какви са Домиций Ахенобарбите, навярно това се е оказало грешка с фатални последствия.
— Точно така. Луций Домиций изчакал известно време да се увери, че указът му наистина е останал без последствия, и тръгнал да раздава правосъдие. Цяла Сицилия си го отнесла. Съмнявам се занапред някой да посмее да вдига въстания — робски или каквито и да е.