— Трябва да бъде върната незабавно — зарече се Марий.
— Малко е вероятно — изсумтя недоволно Рутилий Руф.
— Затова ли Квинт Муций тръгна за Рим?
— Де да беше за това… Не, тръгна си, за да попречи на публиканите да ни дадат под съд.
Марий се закова на място.
— Шегуваш се!
— Не, Гай Марий, не се шегувам! Азиатските откупвачи имат огромно влияние в Рим, особено в Сената. А ние с Квинт Муций смъртно ги засегнахме, като си позволихме да внесем в провинцията някакъв ред. — Рутилий направи ужасна физиономия. — Не само че засегнахме публиканите, но което е по-лошо — обидихме римската хазна. В Сената има достатъчно хора, които с удоволствие биха се изпикали на главите на откупвачите, но опре ли въпросът до хазната, няма милост. В очите на сенаторите всеки, който иска да ограничи приходите на държавната хазна, е държавен изменник. Повярвай ми, Гай Марий, когато Квинт Муций получи последното писмо от братовчед си Крас Оратор, лицето му стана по-бяло от тогата ми! Съобщаваше му се, че в Рим се е надигнало цяло движение за отнемането на проконсулския му империум и за подвеждането му под съдебна отговорност за превишаване на правата и държавна измяна. Затова първата му работа бе да хукне обратно за Рим, оставяйки ме мен да управлявам провинцията до идването на наследника му.
По пътя обратно към двореца на Гай Марий му направи впечатление начинът, по който минувачите на улицата поздравяват Публий Рутилий Руф — топло и добронамерено.
— Тук всички те обичат — констатира той, без да се изненада.
— Квинт Муций го обичат дори повече. Откакто дойдохме в Пергам, променихме много неща в живота им, Гай Марий, все на добро. За пръв път местните жители виждат с очите си, че римските магистрати могат да се заловят истински за работа. Аз самият не мога да ги виня за дълбоко вкоренената им омраза към всичко римско. В продължение на дълги години те са били в положение на наши жертви и ние сме ги експлоатирали жестоко. Затова когато Квинт Муций намали голяма част от данъците им според реалното състояние на нещата и сложи граница на безпрецедентно високите лихви, които някои местни представители на публиканите взимаха, много жители на града буквално започнаха да танцуват на улицата! Гражданите на Пергам дори гласуваха ежегодни празненства в чест на Квинт Муций, а доколкото знам, същото са направили Смирна и Ефес. Първоначално ни изразяваха своята благодарност под формата на подаръци, сред които имаше рядко скъпи неща — произведения на изкуството, бижута, гоблени. Всеки път ние ги връщахме, придружени с благодарствени писма, на собствениците им, но те ги носеха отново. Накрая се видяхме принудени да затворим вратите на двореца за всякакви доброжелатели.
— Дали Квинт Муций ще успее да убеди сенаторите, че правото е на негова страна, а не на публиканите? — чудеше се Марий.
— Ти как мислиш?
Той се забави с отговора си. Искаше му се да не е прекарвал толкова време от живота си на война, защото дългите му отсъствия от Рим не му позволяваха да си изгради вярна представа за съгражданите си.
— Мисля, че ще успее — рече накрая. — Досега е имал репутацията на изключително почтен човек. Много от по-низшите сенатори ще го подкрепят, дори и да са по принцип склонни да защитят интересите на публиканите… или на хазната. Не се и съмнявам, че речта му пред Сената ще бъде блестяща. Крас Оратор също ще говори в негова полза, а той знае да убеждава.
— И аз така мисля. Но все пак е жалко, че трябваше да напусне толкова рано провинцията. Дори за самия него. Не вярвам за в бъдеще да му се предостави друг случай да докаже на какво е способен. Квинт Муций е надарен със способността да обмисля нещата до най-малката подробност, а качествата му на организатор са неоспорими. Моята задача тук се ограничаваше в това да събирам сведения за вътрешността на страната. Всички решения той взимаше сам. Вследствие на което за пръв път от тридесет и пет години насам Римска Азия може да се похвали с реалистичен бюджет, а хазната е лишена от всякакви оправдания да иска повече от допустимото.