— Разбира се, ако не се случи в провинцията да дойде лично някой от консулите, управителят е в правото си да пренебрегва всякакви директиви, дошли от Рим — разсъждаваше Марий. — Но вие практически сте си заврели носа в делата на цензорите и на хазната, а и публиканите са сключвали договори според всички държавни закони. Новите цензори ще сключат и нови договори, но дали в Рим вече са получили резултатите от вашите изчисления. И ако са ги получили, дали ще има време да се внесат нужните нововъведения преди крайната дата за сключването на поредните договори?
— За жалост, не — отговори Рутилий Руф. — Още една причина Квинт Муций да се върне в Рим. Той разчита единствено на собствения си авторитет пред тазгодишните цензори, но се надява те да преразгледат вече подписаните договори с публиканите.
— Е, в крайна сметка, стига хазната да се съгласи с орязването на приходите си, не виждам от какво могат да се оплакват самите публикани. Предполагам обаче, че на Квинт Муций му предстои твърде сурова битка с държавните чиновници. В крайна сметка, ако хазната престане да иска нереалистични приходи, публиканите ще имат повече възможности да обогатяват самите себе си, не е ли така?
— Така е — съгласи се Рутилий. — На това се и надяваме, стига Квинт Муций да успее да убеди дебелите глави в Сената и трибуните на хазната, че Рим трябва да забрави досегашните си приходи от азиатската провинция.
— Според теб кой пръв ще се възпротиви?
— Секст Перквициен. Той и занапред ще продължи да реализира големи печалби, но никой няма да му позволи да конфискува повече произведения на изкуството за сметка на неизплатени данъци. Също и някои от важните клечки в Сената, които имат сериозни задължения към конническите лобита и които също са получавали произведения на изкуството в замяна на услугите си. Гней Домиций Ахенобарб е един от тях, Катул Цезар също. Предполагам, че и Прасчо Младши или Сципион Назика са вътре в нещата, както и някои от Лициний Красите без Оратора обаче.
— Ами нашият Принцепс Сенатус?
— Очаквам Скавър да подкрепи исканията на Квинт Муций. Навярно и ти, Гай Марий, се надяваш на същото. Да му отдадем заслуженото на Скавър, той е от малкото римляни, останали верни на принципите си. Освен това неговите собствени клиенти са предимно в границите на Италия, така че той няма и личен интерес нещата в Азия да останат такива, каквито са. Интересува се от тази част на света само доколкото му се удава случай от време на време да свали по някой и друг цар и да му намери заместник. Но да събира данъци! Не и той! Пък и не знам да се интересува от произведения на изкуството — захили се Рутилий Руф.
След като двамата приятели се нарадваха един на друг, Гай Марий остави приятеля си да се разполага сам в двореца на римския управител в Пергам (защото той упорито отказваше да напусне поста си) и заедно с жена си и детето си се запътиха към Халикарнас и вилата, наета предната година, за да прекарат още една приятна зима, спасявайки се от монотонията с едно прескачане до Родос.
Това, че на пролетта им се удаде възможността да отплават на изток за Тарс, се дължеше единствено на усилията, които Марк Антоний Оратор положи при изтребването — поне за известно време — на всички морски разбойници по бреговете на Памфилия и Киликия. Преди морския поход на Антоний самата идея да насочиш кораба си към този край на света беше немислима, още повече че всеки пират би бил на върха на професионалното си щастие, ако в ръцете му попадне римски сенатор, при това наричащ се Гай Марий. Навярно за човек като него биха се поискали двайсет или дори трийсет таланта сребро.
Корабът плътно следваше всяка извивка на брега, отбиваше се във всяко пристанище и така пътуването се проточи цял месец. Из цяла Ликия Марий и семейството му бяха посрещани с почести, също и в Анталия и Памфилия. Пътниците — дори обиколилият половината свят Марий — за пръв път виждаха с очите си подобно природно чудо: от дъното на морето да се издигат цели планини, толкова високи, че върховете им цяла година остават покрити със сняг.