Выбрать главу

За да изпълнят това похвално деяние, си донесоха маса на Марсово поле, пред която трябва да се явят всички римляни в Рим. С Италия ще се заеме цяла институция, включваща най-годните за целта чиновници, които ще обикалят полуострова от град на град и ще се занимават с всеки случай поотделно. Аз самият одобрявам подобен ход, нищо че много хора са на противното становище. Според тях старият начин на преброяване функционирал добре: жителите от римските села ще се обадят на своя дуумвир, тези от задморските провинции — на управителя. Но Антоний и Флак настояваха, че техният модел ще донесе по-добри плодове, затова и го наложиха. Предполагам обаче, че обикалящите комисии няма да стигнат и до провинциите, където всичко ще зависи отново от управителя. Скептиците са на мнение, че и по този, и по онзи начин резултатите ще се окажат същите.

А сега малко новини от чужбина. Нищо че ти самият се намираш по-близо до мястото на събитията, нищо чудно и да не си ги научил. Сирийският цар Антиох VIII Грип, сиреч Орловият нос, бил убит от братовчед си (а може би по-скоро чичо или полубрат) Антиох IX Кизикиец. Вдовицата на Грип, египтянката Клеопатра Селена, веднага се хванала с неговия убиец Кизикиеца и двамата вдигнали хубава сватба! Чудя се дали изобщо е плакала между смъртта на стария си съпруг и женитбата с новия. Това, което поне е сигурно, е, че занапред Сирия ще бъде управлявана от един-единствен цар.

От още по-голям интерес за Рим е смъртта на един от Птолемеите, Птолемей Апион, незаконороден син на стария, ужасен Птолемей Шкембето. Съвсем скоро се е споминал в Кирена. Както си спомняш, той беше цар на Киренайка, но умря без наследник. Няма да познаеш какво следва! Завещал е цялото си царство на Рим! Примерът на стария Атал Пергамски става заразителен. Колко приятен начин да станеш господар на света, не е ли така, Гай Марий? Едно завещание и Рим получава цяло царство в наследство.

Надявам се тази година вече да се върнеш в Рим! Тук е доста самотно без теб, а вече дори и Прасчо не е сред нас, та няма от кого да се жалвам. Между другото, из града започна да върви доста интересен слух: че Прасчо е умрял вследствие на отравяне! Човекът, от когото всичко е тръгнало, е не друг, а популярният палатински лекар Аполодор Сикул. Когато Прасчо си тръгвал от този свят, на помощ му се притекъл Аполодор. Очевидно не му е харесало, дето е оставил пациента си да му издъхне в ръцете, затова поискал да извърши аутопсия. Прасчо Младши обаче отказал. Тялото на татко Прасчо беше изгорено на клада, пепелта — запечатана в урна, която от дълги месеци се помещава в потресаващо безвкусната гробница на покойника. Но нашият сицилийски грък провел на своя глава разследване и вече е убеден, че Прасчо е бил отровен със смъртоносно биле на основата на счукани костилки от праскова! Прасчо Младши съвсем основателно изтъква, че никой на света нямал причина да слага край на живота на баща му, дори заплашва Аполодор със съд, ако гъркът не спре да разправя за отравянето на стария Метел. Поне засега никой, дори аз, не подозира самия Прасчо Младши да е видял сметката на баща си, а в такъв случай човек започва да се чуди кой е другият заподозрян…

Ще завърша с малко клюки и те оставям на мира. Клюките са по-скоро семейни, но вече цял Рим ги обсъжда. След като мъжът на племенницата ми се върнал у дома и видял яркочервената коса на новородения си син, веднага поискал развод!

Подробности по случая ще мога да ти разправям по-нататък, но се надявам това да стане тук, в Рим. Ще принеса жертвоприношение в чест на ларите пермарини с молба за благополучното ти завръщане.“

Марий захвърли писмото пред себе си, сякаш се страхуваше да не се опари, и се обърна към жена си:

— Е, какво ще кажеш за последната новина? Брат ти Гай се е развел с Аврелия заради доказана изневяра! По всичко изглежда, че й се е родило момче с яркочервена коса! Хо — хо — хо! Познай кой е бащата?

Юлила беше отворила уста от изумление. Не знаеше какво да каже. И лицето, и вратът й пламнаха като божури, а зъбите й започнаха механично да хапят устните й. Най-накрая тя заклати енергично глава и отсече:

— Това не е истина! Не може да е истина! Не го вярвам!

— Щом ти го пише нейният вуйчо. Ето, виж! — подаде й Марий писмото на Рутилий Руф, посочвайки с пръст въпросния пасаж.