Юлия пое свитъка и на свой ред се зае с разчитането на отделните изречения в безкрайната върволица от букви. Повтаряше дума по дума всичко с неестествен, злокобен глас. На няколко пъти повтори новината, най-сетне остави писмото на масата.
— Не е Аврелия — рече убедено Юлия. — Никога не бих повярвала, че става дума за Аврелия!
— И коя друга би могла да бъде? — гледаше я иронично Марий. — Яркочервена коса, Юлия! Това не е типично за един Юлий Цезар, затова пък е характерно за Луций Корнелий Сула.
— Но Публий Рутилий има и други племенници — напомни му тя.
— Които са в близки отношения с Луций Корнелий? И да живеят в най-оживените квартали на Рим?
— Откъде да знаем? Възможно е и друга да има.
— То и на пизидийците им се привиждат хвърчащи прасета… — подхвърли съпругът й.
— И какво от това, че Аврелия живее в най-оживения квартал на Рим? — попита го Юлия.
— Ами просто подобна връзка по-лесно се прикрива — отговори й Марий, когото случаят повече забавляваше, отколкото възмущаваше. — Освен ако не ти се роди бебе с червени коси!
— О, стига си злорадствал! Аз просто не го вярвам. Няма да го повярвам за нищо на света! — В следващия миг й хрумна друго. — Освен това не може да става дума за брат ми Гай. Той би трябвало още да се намира далеч от Рим, иначе ти щеше да си първият, който да научи. В крайна сметка нали за теб работи? — Тя го погледна заплашително. — Е, не съм ли права?
— Сигурно ми е писал в Рим — измъкна се той.
— След като много добре знае, че поне три години ще сме на пътешествие? И след като съм му писала къде да ни търси, ако се наложи? Хайде, Гай Марий, признай, че надали е Аврелия.
— Ще призная всичко, което искаш — прихна Марий. — И все пак, Юлия, става дума за Аврелия!
— Връщам се у дома! — скочи на крака Юлия.
— Мислех, че искаш да посетим Египет.
— Връщам се у дома — повтори категорично тя. — Не ме интересува ти къде ще вървиш, Гай Марий, само дето ми се иска да е при хиперборейците. Аз се връщам у дома.
2
— Заминавам за Смирна, за да донеса бащиното си наследство — заяви Квинт Сервилий Цепион на своя шурей и зет едновременно Марк Ливий Друз, докато двамата се връщаха от Форум Романум.
Друз се спря насред улицата и изпитателно надигна вежда.
— О! Мислиш ли, че ще е разумно от твоя страна? — попита чистосърдечно той и в следващия миг му идеше да си изяде езика, задето се е показал толкова нетактичен.
— Какво имаш предвид? — зачуди се Цепион; по тона му личеше, че смята да спори.
Друз хвана приятеля си под ръка и здраво го стисна.
— Това, което казах, Квинт. Не намеквам нито че твоето смирненско наследство и Златото на Толоза са едно и също, нито че баща ти е откраднал Златото на Толоза! И все пак почти всички в Рим са убедени, че го е сторил, а още повече са сигурни, че голямото богатство, което покойният ти баща остави на твое име в Смирна, е тъкмо Златото на Толоза. Навремето, ако имаше дързостта да си го върнеш у дома, никой нищо нямаше да ти каже; най-много злобни съседи да ти хвърлят по някой и друг навъсен поглед или в по-лошия случай общественото ти реноме да се накърни за няколко години. Но днес на таблиците е записан лекс Сервилия Главция де репентудис, това не бива да го забравяш. Отидоха си времената, когато провинциалният управител можеше да съдира кожите от гърба на местните жители, а след това да си живее спокойно, защото е приписал всичко откраднато на някого от семейството си. В закона на Главция изрично се споменава, че щом се докаже незаконното присвояване на определена сума, то тя може да се изисква обратно както от истинския виновник, така и от всички други лица, ползвали се от нея. Вече никой не може да разчита на чичо си Гай Баний.
— А пък аз ти напомням, че законът на Главция няма обратна сила — сопна му се Цепион.
— Така е, но би било достатъчно някой народен трибун да ти има зъб, да свика плебейското събрание и да измени въпросния закон, както му е угодно. Един ден ще се окаже, че лекс Сервилия Главция има и обратна сила — убеждаваше го Друз. — Истина ти казвам, братко Квинт, трябва да поразмислиш, преди да си сторил непоправимото! Не искам сестра ми и децата й да изгубят едновременно своя патерфамилиас и цялото наследство, на което могат да разчитат, не искам и ти да прекараш останалите години от живота си като изгнаник в Смирна.