— Защо все баща ми трябва да отговаря за всички злини по света? — ядоса се Цепион. — Ами погледни само Метел Нумидик! Върна се у дома, покрит със слава, а бедният ми баща така и си умря далеч от дома, очернен завинаги!
— И двамата много добре знаем защо — рече Друз. Опитваше се да не издаде раздразнението си от това, че приятелят му се е родил толкова недосетлив. — Хората, на които думата се слуша в плебейското събрание, винаги ще бъдат склонни да простят грешките на един знатен римлянин, особено ако от времето на провинението му са изминали няколко години и случаят се е позабравил. Но Златото на Толоза е уникален случай в римската история. А ако не друго, то всички помнят как беше откраднато в консулството на баща ти. Повече злато, отколкото е имало някога в римската хазна! Щом се разнесе грозната мълва, че крадецът е бил именно баща ти, щом хората й повярваха, то те започнаха да изпитват към заподозрения омраза, толкова силна, че е трудно да бъде оправдана и с чувството им за справедливост, и дори с любовта им към родината. — Друз продължи надолу по улицата и Цепион го последва. — Всичко това трябва да го имаш предвид, скъпи ми Квинт! Ако се окаже, че донесеното от теб в Рим се равнява пък макар и на една десета от стойността на Златото на Толоза, то цял Рим в един глас ще каже, че баща ти наистина е откраднал съкровището и че ти си го наследил от него.
Цепион се засмя.
— Никой няма да каже подобно нещо — заяви той напълно уверен. — Вече съм обмислил всичко, Марк. Мислиш ли, че за тези години не съм намерил решение на всички пречки, които биха изникнали пред мен? Измислил съм такъв план, че никой в нищо да не може да ме пипне!
— И какъв е този план? — попита скептично Друз.
— Първо на първо, само ти и аз ще знаем къде точно съм заминал и какво смятам да правя. Това, което Рим ще научи, ще бъде онова, което знаят Ливия Друза и Сервилия Цепионида, а то е, че се намирам в Транспаданска Галия и че си търся земи за купуване. Толкова съм се запалил от идеята да забогатявам, че навярно ще прекарам поне няколко месеца из провинцията. Никой няма да се усъмни, още повече че отдавна разправям как ми е хрумнало да построя цели градове в Галия и да дам тласък на занаятчийството, особено на металообработването. Така или иначе винаги наблягам на желанието си да закупя само поземлената собственост, да не би някой да ме обвини в дейност, чужда на сенаторския ми статут. Самите металолеярници ще бъдат обект на други интереси, аз само ще притежавам градовете!
Цепион говореше с такъв патос, че Друз (който почти нищо не бе разбрал от току-що изнесената беседа: „Как да забогатеем най-бързо“, защото и почти не беше слушал) започна да го гледа с други очи.
— Току-виж съм започнал да ти вярвам — отбеляза той все пак с известни резерви.
— Защо да не ми вярваш? Все пак именно металолеярските градове са част от сферите на живота, където смятам да вложа наследството си от Смирна. След като тъй и тъй ще е по-разумно да държа парите си на римска територия, но далеч от самия Рим, никое от банковите сдружения в града няма да види нищо от състоянието ми. Съмнявам се, че в римската хазна ще се намерят достатъчно умни или достатъчно жертвоготовни хора, за да губят време къде, кога и под каква форма съм влагал парите си в предприятия далеч от града — похвали се за съобразителността си Цепион.
Друз вече го гледаше с истинско изумление.
— Квинт Сервилий, ти ме смайваш! Никога не съм предполагал, че си способен на толкова хитрост и коварство.
— Аз пък си знаех, че ще те смая — съгласи се доволен Цепион, но бързо добави: — И все пак трябва да призная, че не го измислих аз. Малко преди да умре, баща ми ми прати специално писмо, в което ми обясняваше как ще е най-добре да постъпя. В Смирна ме чакат толкова пари, че не е за вярване!
— Да, не се и съмнявам — отсече сухо Друз.
— Не, не става дума за Златото на Толоза! — размаха ръце в знак на безпомощност Цепион. — Става дума за наследството и на двамата ми родители! Баща ми е бил достатъчно разсъдлив да пренесе цялото си състояние вън от Рим, преди да почне процесът срещу него, независимо от всички опити на оня надут кунус Норбан да му попречи… най-вече като го хвърли в тъмница, преди да го прати в изгнание. Лека — полека част от парите са се върнали по различни канали в Рим, но на достатъчно скромни траншове, за да не привличат внимание. Това е и причината, както сам добре знаеш, досега да водя толкова скромен живот.