В по-стари времена цяла Италия се бе стремила към едно: да получи латински права, а след това и пълно римско гражданство за своите жители. Пак в онези отдавна отминали години и самите римляни, управлявани от вещата ръка на хора като Апий Клавдий Цек, осъзнаваха необходимостта от промяна, най-вече в името на сигурността на целия полуостров. Италия трябваше да се превърне в част от Рим. Но след като някои от италийските народи застанаха на страната на Ханибал в годините, когато армията му беше обикаляла из полуострова, следваната от Рим линия изведнъж се промени и тенденцията един по един градовете в Италия да получават латински права внезапно се прекрати.
Една от причините за това беше все по-нарастващата миграция от италийската провинция към римските и латинските градове — включително към самия Рим. Всеки, който се задържеше за определен срок на територията на някой от тези градове, получаваше латински права или дори пълно римско гражданство. Така например пелигните се оплакваха, че четири хиляди от техните съплеменници били напуснали родните си места, за да заживеят в латинския град Фрегела, което беше използвано за оправдание, когато народът отказа повече да дава войници за римските легиони.
От време на време в Рим се намираха хора, склонни да решат поне някои от възникващите вследствие на масовата емиграция проблеми; най-драстична мярка за спиране на явлението беше законът на народния трибун Марк Юний Пен, прокаран в годината преди бунта във Фрегела. Пен изхвърли вън от пределите на Рим и от римските колонии всички неримляни и по повод прилагането на този закон в Рим избухна скандал, разклатил из основи позициите на нобилитета. Оказа се, че Марк Перперна, консул четири години по-рано, бил италиец, който никога през живота си не бил получавал римско гражданство!
Подобен инцидент нямаше как да не предизвика ответна реакция в средите на онези, които по принцип се чувстваха призвани да управляват Рим; една от водещите фигури във все по-засилващото се движение против политическата еманципация на Италия беше не друг, а бащата на Друз — Марк Ливий Друз Цензор, който беше активен съучастник в заговора срещу Гай Гракх, а по-късно — един от хората, сторили най-много за отменянето на законите му.
Никой не би предположил, че именно синът на цензора Друз, който при това твърде млад бе поел функциите на патерфамилиас в осиротялото си семейство — баща му така и не доживя края на мандата си като цензор, — ще се отметне от повелите на баща си и ще стане инициатор на коренно различна политика. Произхождащ от стара й знатна фамилия на плебеи — нобили, член на колегията на понтифексите, наследил от баща си баснословни съкровища, обвързан по кръвна или сватовска линия с древните патрициански родове на Сервилий Цепионите, Корнелий Сципионите, и Емилий Лепидите, от младия Марк Ливий Друз се очакваше да се превърне в един от стълбовете на ултраконсервативната фракция в Сената, която от няколко години направляваше римската държавна политика. Той сам отрано даваше признаци, че ще заеме подобна роля, но причината да мине на коренно различни позиции се дължеше на чиста случайност. В качеството си на военен трибун Друз присъстваше на разгрома на римските легиони при Араузио, когато проконсулът — патриций Квинт Сервилий Цепион упорито бе отказал да сътрудничи на новия човек Гней Малий Максим, обричайки осемдесет хиляди римски и италийски войници на пълно унищожение от страна на германските нашественици.