Но дори след осем години брачен живот и след раждането на две деца Ливия Друза упорито отказваше да се примири със съдбата си. Най-тежки бяха първите години от съвместния й живот с Цепион — тогава й се струваше как от ден на ден, от час на час слиза все по-надълбоко в мрака на безнадеждността. Но след като веднъж си каза, че вече е достигнала дъното, тя се научи как да се примирява с нещастието си, а и постоянно си повтаряше думите на брат си, тогава, когато успя окончателно да я сломи:
„Очаквам от теб да се отнасяш с Квинт Сервилий като млада жена, щастлива заради своя съпруг. Винаги ще му даваш да разбере, че ти доставя удоволствие, винаги ще се държиш с нужното уважение, ще проявяваш интерес към делата му, загриженост за неволите му. Никога и по никакъв повод — дори в брачното ложе, щом се ожените — няма да караш Квинт Сервилий да се съмнява дали той е мечтаният съпруг.“
Тогава Друз я бе завел пред олтара в атрия, където се отдаваше почит на боговете — закрилници на семейството — пазителката на огнището Веста, пенатите — на килера, семейния лар — и я бе принудил да произнесе тежка клетва, че ще постъпва, както той иска от нея. Разбира се, отдавна беше отминало времето, когато Ливия Друза ненавиждаше брат си заради това му деяние. С годините тя узря достатъчно, за да оцени другите, неоценимите черти на Марк Ливий.
От детството Ливия Друза пазеше за брат си единствено спомена за неговата студенина, строгост и безразличие. Но като че ли така й се беше струвало заради постоянния страх, който той й бе вдъхвал. Едва след общественото падение и изгнанието на свекъра й Ливия започна да проумява що за човек е Друз. Или може би (защото и Ливия Друза беше дъщеря на баща си и също знаеше да разсъждава трезво) промяната бе настъпила след битката при Араузио и след като брат й се беше привързал повече към жена си. Едно бе сигурно: коравият му характер бе омекнал и макар никога да не споменаваше за насилствения брак между Цепион и сестра му, още по-малко да я освобождаваше от дадената клетва, той започна да се отнася с повече топлина и разбиране към нея. Това, което Ливия Друза най-много уважаваше у него, бе дълбоката му лоялност към двама им с Цепион, това, че толкова години не каза нито думичка против присъствието им под собствения му покрив. Ето защо тази вечер Ливия едва не се задави от вълнение, когато Друз направи забележка на Цепион за отношението му към Квинт Попедий Силон.
А пък и Цепион беше толкова различен тази вечер! Говорене много, разгорещено, убеждаваше сътрапезниците си, че това, което смята да прави, е не само възможно, но дори логично. За пръв път се разпалваше толкова да говори по делови въпроси. Нищо чудно Силон да се окажеше прав, като каза, че Цепион е роден търговец, че мястото му е сред конническото съсловие. Това, което той възнамеряваше да стори, бе наистина зашеметяващо. А освен това щеше да му донесе големи печалби. Щеше да е чудесно някой ден Цепион и семейството му да заживеят в собствен дом! Така поне Ливия Друза щеше да се чувства домакиня и майка.
Откъм стълбището се дочу гръмък смях; навярно бяха робите, които се качваха от спалните си помещения към лоджията и господарския етаж. Ливия Друза се сепна и за миг потръпна, сякаш я бяха разбудили от дрямка. Сви се в единия край на пейката в случай, че на някого от шумните слуги му скимне да излезе на лоджията или да се покаже на вратата към атрия. Нагоре по стълбите се изкачваше цяла групичка веселяци, които си разправяха смешки на някакъв гръцки диалект, при това толкова бързо, че Ливия Друза така и не разбираше къде е смешното. Но тези хора бяха толкова щастливи! Защо? Какво толкова притежаваха, което й липсваше на нея? Отговор: надежда за нещо по-добро, за получаване на свобода, за придобиване на гражданство, за волен и вълнуващ живот… На тях им плащаха, на нея — не; те бяха богати с приятели и приятелки — тя не; те можеха да завързват помежду си всякакви интимни връзки и никой в нищо да не ги съди, тя, господарката беше като вързана. Това, че отговорите, които си даваше Ливия Друза, далеч не бяха самата истина, не я вълнуваше изобщо. За нея те бяха достатъчно обяснение.