Никой не я видя и Ливия Друза въздъхна с облекчение. На небето бе изгряла почти кръгла луна, един-два дни след пълнолуние, която осветяваше цял Рим пред очите й. Ливия се извъртя на мраморната пейка и опря лакти на парапета. Погледът й се заразхожда по Форум Романум. Къщата на Друз се намираше точно в единия „ъгъл“ на Палатинския Гермал — там, където Кливус Виктория извиваше под прав ъгъл и продължаваше надолу успоредно на Форума — и от лоджията се разкриваше прекрасна панорама. Навремето, когато вляво от къщата стоеше опразненото петно, познато като арея Флакиана, от терасата можеше да се види дори Велабрумът, но сега огромният портикус, който Квинт Лутаций Катул издигна в чест на победата над германите, заграждаше с колоните си напълно тази част от кръгозора. Иначе наоколо всичко си бе все същото. Точно под къщата на Марк Ливий Друз се намираше домът на Гней Домиций Ахенобарб Понтифекс Максимус, обърнал лоджията си точно срещу тази на Друзови.
Вечерта Рим изгубваше напълно своята жизненост, лишаваше се от пъстрите цветове на покривите, градините — и не на последно място на мнозина от жителите си, — за да се превърне в безкрайна сивкава мътилка от неясни силуети. Не че животът беше замрял — навсякъде из улиците се виждаха движещите се светлинки на факлите, чуваше се тропотът на добитък и каруци, мученето на воловете, изместили купувачите по оживените градски артерии, за да разнасят стоки от дюкян на дюкян. Групичка пияни мъже се клатушкаха насам — натам по долния край на Форума и ревяха с все сила популярна градска песничка… за какво друго, ако не за любов? Между Базилика Семпрония и храма на Кастор и Полукс пък се движеше тържествено кортеж от роби — телохранители, заобиколили закритата носилка на някоя важна особа — навярно добре похапнала дама се връщаше да храносмила на спокойствие у дома си. Едър котарак се беше покачил на съседна стряха и се умилкваше на луната, докато глутница кучета се съдираха да му лаят от улицата. Явно, че далечният вой на раздразнените четирикраки развесели пияната компания, тъй като минавайки покрай Кладенца на Комициите, един от тях изгуби равновесие и сред радостната глъчка на другарите си се извъртя кажи-речи до самото му дъно.
Ливия Друза отмести поглед от Форума и отново го спря на Ахенобарбовата къща под самата тераса. Очите й шареха по празната лоджия на съседите, сякаш търсеха нещо. Преди много време — вече не можеше да определи колко, но във всеки случай преди сватбата й, — когато строгият й брат я бе държал настрана от всякаква компания, дори от момичета на нейната възраст, Ливия Друза бе могла да потърси утеха единствено в книгите; и да се влюби в мъж, с когото по никакъв начин не би могла да се запознае лично. Тогава тя прекарваше дните си да стои на слънце на лоджията и да дебне у съседите няма ли да се появи високият, червенокос младеж, който толкова силно я беше привлякъл, че тя мигом го обгърна с момичешките си фантазии, представяйки си, че той е цар Одисей от Итака, а тя — злощастната Пенелопа, очакваща завръщането му у дома. В онези години дори случайните появявания на непознатия на отсрещния балкон — защото той не беше от честите гости на Ахенобарб — бяха достатъчни да подклаждат въображението й и да й вдъхват надежда, че мечтите ще се превърнат в реалност. После обаче я омъжиха и споменът за червенокосия младеж само правеше нещастието й по-осезаемо. Едва когато разбра кой е непознатият, Ливия Друза се освободи от неговия призрак, нищо че никога не го бе смятала за самия Ахенобарб; Ахенобарбите бяха стара и знатна фамилия и макар да носеха червени коси като въображаемия Одисей, представляваха характерен физиологически тип, към който този от балкона насреща явно не принадлежеше.
Ливия Друза никога нямаше да забрави разочарованието си, когато научи кой всъщност е непознатият. Това беше в същия ден, когато и плебейското събрание призна тъста й за виновен и го осъди на изгнание. В деня, когато икономът на брат й Кратип бе изтичал през целия Палатин, за да я отведе нея и малката Сервилия от дома на Цепион, преди къщата да бъде наобиколена от гневната тълпа. Имаше с какво да си спомня този ден, изпълнен с разтърсващи събития! За пръв път тогава, като слушаше разговора на Друз с жена му Сервилия Цепионида, Ливия си бе дала сметка как трябва да се държи една истинска римска съпруга. За пръв път й ставаше ясно, че и жените носят своя дял за решаването на семейните проблеми. За пръв път бе вкусила неразредено вино. А след това, когато проблемите бяха намерили своите решения и нещата започнаха да се успокояват, Сервилия Цепионида бе назовала на глас червенокосия Одисей на лоджията отсреща. Непознатият се казваше Марк Порций Катон Салониан и не беше никакъв цар. Дори не можеше да се нарече благородник, защото по бащина линия се падаше потомък на един тускулански селянин, а по майчина — на роб — келт.