Именно в онзи далечен миг Ливия Друза бе узряла за живота.
— А, ето те къде си! — чу се зад гърба й пискливият глас на Цепион. — Какво правиш на студа, жено? Прибирай се вътре!
Ливия Друза послушно стана от пейката и се насочи към омразното брачно легло.
Квинт Сервилий Цепион замина от Рим в края на февруари, като специално бе заявил на Ливия Друза да не го чака цяла година, ако не и повече. В първия момент това я беше изненадало, но той побърза да й обясни, че работата била изключително сериозна, той бил вложил всичките си пари в смелите си начинания и бил принуден да стои в Италийска Галия поне докато не се увери, че нещата са потръгнали, както трябва. Преди прощаването им Цепион се показа крайно усърден при изпълнението на съпружеските си задължения; оправдаваше се както с дългата раздяла, която им предстоеше, така и с желанието най-сетне жена му да зачене син; според думите му едно забременяване би й отворило достатъчно работа да не скучае. В ранните години на брака им всеки допир с мъжа й предизвикваше у Ливия Друза отвращение, но откакто научи кой е въображаемият цар Одисей, чиито милувки толкова време беше бленувала, тя промени мнението си и занапред гледаше на любовната жар на Цепион като на досадно, но все пак поносимо преживяване. Без да сподели с мъжа си нищо от плановете си за времето на отсъствието му, Ливия Друза просто го изпрати до вратата, изчака от благоприличие да минат осем дни и поиска да говори с брат си.
— Марк Ливий, искам да те помоля за една голяма услуга — започна тя, след като седна на стола за клиентите; но в следващия момент си помисли как ли изглежда отстрани и прихна да се смее. — Богове! Знаеш ли, че не съм сядала на това място от деня, когато ме убеди да се омъжа за Квинт Сервилий?
Друз стана мрачен при този спомен и сведе поглед към ръцете си, облегнати на писалището.
— Беше преди осем години.
— Точно така — съгласи се Ливия и отново се засмя. — Както и да е, братко, не съм дошла да си говорим какво е станало преди осем години, а да те моля за услуга.
— Стига да ми е по силите, Ливия Друза, можеш да си сигурна, че ще я изпълня с най-голямо удоволствие — побърза да я увери той, доволен, че сестра му не зачопли старата рана.
Неведнъж Друз бе обземан от желание да се извини на сестра си, да поиска, ако трябва и на колене, прошка за ужасната грешка, която стори с нея; колкото и да се правеше на сляп, той не можеше да не забележи постоянната скръб, изписана на лицето й, да не си повтаря хиляди пъти, че когато навремето двамата бяха спорили за действителните качества на Цепион, тя се бе оказала правата. Но гордостта не му позволяваше да се извини, пък и независимо от промените, настъпили в живота му, Друз продължаваше да е убеден, че като омъжи Ливия за приятеля си, поне й е попречил да последва примера на майка си. Тази ужасна жена го беше преследвала с години, превръщайки се едва ли не в нарицателно за това, до какво падение може да доведе една порочна и недостойна любовна връзка, особено когато се запомни като един от най-шумните скандали в историята на Рим.
— Е? — подкани той с жест Ливия Друза, която изведнъж се бе умълчала.
Сестра му чак се беше намръщила от притеснение; прокара език по пресъхналите си устни и с усилие погледна брат си право в очите.
— Марк Ливий, от дълго време си давам сметка, че двамата със съпруга ми злоупотребяваме с гостоприемството ти.
— Дълбоко грешиш — възрази й той веднага, — но ако случайно аз самият съм сторил нещо, с което да те наведа на подобни мисли, то редно би било да ти се извиня. Трябва да ми вярващ, сестрице, ти винаги си била добре дошла в моя дом и не виждам защо тепърва ще се чувстваш нежелана.
— Много съм ти признателна, но добре знаеш, че говоря самата истина. Нищо чудно причината двамата със Сервилия Цепионида така и да не сте се сдобили с дете да е чуждото присъствие.