— Съмнявам се — изгледа я недоверчиво Друз.
— Аз пък съм сигурна — поклати глава Ливия. — Но сега се очертават по-спокойни времена за вас двамата, Марк Ливий. Тази година не си зает с никакви държавни задължения, а вече малкият Друз Нерон достатъчно живее в дома ти, за да си доведе братче или сестриче, както казват старите хора. Аз поне им вярвам.
Но на Друз не му се разискваха подобни болни теми, затова я прекъсна:
— По-добре кажи какво точно имаш предвид.
— Имам предвид това, че след като тъй и тъй Квинт Сервилий ще отсъства дълго от къщи, не виждам причина да не отведа децата за известно време в провинцията. Ти притежаваш прекрасна малка вила близо до Тускулум, която е на по-малко от половин ден път от Рим, а вече няколко години никой от нас не е стъпвал в нея. Моля те, Марк Ливий, нека отида да живея там известно време! Иска ми се да усамотя!
Брат й продължително я изгледа, може би подозирайки, че е премълчала нещо. Но в погледа на Ливия не се криеше нищо, което да потвърди подозренията му.
— Говорила ли си за това с Квинт Сервилий?
Без да сваля очи от неговите, Ливия твърдо отговори:
— Разбира се, че сме говорили.
— Не ми е споменавал нищо.
— Колко странно! — усмихна се тя. — Но пък и му е съвсем присъщо.
Марк Ливий се засмя на последната забележка и той не можеше да откаже.
— Е, сестрице, щом като Квинт Сервилий е съгласен, не виждам причина да не постъпиш, както смяташ за добре. Тускулум наистина се намира близо до Рим и ако трябва, ще мога да те наглеждам.
Ливия Друза покорно благодари на брат си.
— Кога смяташ да тръгнеш?
Тя се надигна от стола си.
— Веднага. Мога ли да помоля Кратип да се заеме с пренасянето на багажа ми?
— Разбира се. — Друз тихичко се покашля. — Всъщност, Ливия Друза, трябва да знаеш, че ще ни липсваш. Децата ти също.
— Особено след като нарисуваха втора опашка на коня и превърнаха гроздето на гнили ябълки?
— Кой знае дали Друз Нерон няма да ги разкраси още по-добре в идните години. Ако се замислиш, имахме късмет. Боята беше още прясна, всичко можа да се поправи. А сега колекцията на баща ни е на сигурно място в избата, където ще остане, докато не порасне и последното дете в къщата.
Друз също стана, за да изпрати сестра си. Двамата се разходиха под колонадата и се спряха пред стаята на домакинята, където Сервилия Цепионида тъчеше на стана си одеяла за новото легло на малкия Друз Нерон.
— Сестра ни иска да ни напусне — съобщи й още от вратата Друз.
В недоумението, което се изписа по лицето на жена му нямаше нищо подправено, още повече че под него прозираше гузна радост.
— О, Марк Ливий, това е ужасно! Защо?
Но Друз вече бе избягал вън от стаята и Ливия трябваше сама да обясни.
— Ще отведа момичетата със себе си във вилата в Тускулум. Ще живеем там, докато Квинт Сервилий не се върне отново у дома.
— Във вилата в Тускулум ли? — погледна я състрадателно Сервилия. — Но, скъпа Ливия Друза, тази вила е просто една съборетина! Доколкото, знам, е строена още от първия Ливий. Тясно е, кухнята е лоша, няма нито баня, нито дори клозет.
— Много важно — хвана ръката на зълва си Ливия Друза и я допря до бузата си. — Да знаеш, сестрице, че бих заживяла и в бордей, само и само да мога като теб да се почувствам домакиня! Не го приемай като укор или обида. От деня, в който двамата с брат ти се нанесохме у вас, ти си била много грижовна и любезна. Но трябва да ми влезеш в положението. Искам да имам свой дом, свои слуги, които да не ме наричат доминила и да се правят на глухи за нарежданията ми само защото ме знаят от малка. А освен това искам да поживея близо до природата, да имам къде да се разхождам, да се почувствам освободена от бремето на този претъпкан с хора град. Моля те, Сервилия Цепионида, не ми се сърди!
Две сълзи се отрониха от очите на снаха й, на която от вълнение устната й затрепери.
— Разбирам те, не ти се сърдя!
— Няма защо да плачеш. По-скоро радвай се за мен!
Двете се прегърнаха и се разделиха в прекрасни отношения.
— Отивам да намеря Марк Ливий и Кратип — рече изведнъж Сервилия и като покри стана си с чаршаф, за да не се праши, изхвърча от стаята. — Ще настоявам мъжът ми да намери строители, които да направят от вилата място за живеене.