Беше излязъл да чете, но от известно време свитъкът стоеше забравен в лявата му ръка, защото читателят беше насочил цялото си внимание към непознатия нашественик в овощната му градина. Цар Одисей! Щом срещна очите му, на Ливия Друза й секна дъхът от изненада, защото това бяха очите на истинския цар Одисей — големи, сиви и красиви.
— Привет — усмихна му се тя отдалеч без стеснение или неудобство. След толкова години, прекарани да го следи от балкона си, човекът насреща й още повече заприличваше на Одисей, който е отсъствал дълги години, но вярната му Пенелопа не го е забравила. Ливия преметна нагънатата си дреха през ръка и се насочи към собственика на градината, без да престава да му се усмихва отдалеч и да му говори, каквото й дойде на ум.
— Откраднах си една круша — призна си тя чистосърдечно. — Беше превъзходна! Никога не съм си представяла, че крушите се запазват толкова дълго време. Изобщо, прекарвам целия си живот в Рим, а през лятото ме водят само на морския бряг, а то не е като да живееше на село.
Домакинът не казваше нищо, но блестящите му сиви очи неуморно я следяха.
„Още те обичам — повтаряше си Ливия Друза непрестанно. — Още те обичам! Хич не ме е грижа, че дядо ти е бил селянин, а прадядо ти — роб. Обичам те. Също като Пенелопа, която бе забравила що е любов, но си припомни в мига, в който се събра отново с изгубения си съпруг.“
Когато най-после се спря пред него, дистанцията между двамата беше прекалено малка, за да може да става дума за среща на непознати; той можеше да усети топлината, излъчвана от тялото й през дрехите, а в широките черни очи, които се впиваха в неговите, не се четеше никаква изненада или дори любопитство: жената насреща сякаш го познаваше отнякъде. Не само го познаваше, но му се радваше… Защото го обичаше. Беше съвсем естествено той да се изправи, да направи няколко крачки към неканената гостенка и да я прегърне. Тя надигна глава, прокара ръце през врата му и отново му се усмихна, преди двамата да се целунат. Като стари приятели, като стари любовници, като мъж и жена, които не са се виждали от двайсет години, разделени по волята на други, богове или смъртни — никой не можеше да каже. Но усещащи в пълна сила триумфа от тази неочаквана среща.
Едно докосване на ръцете им и двамата се разбраха; нямаше нужда Ливия Друза да му сочи къде да я отведе, как да постъпи; той беше господарят на нейното сърце и винаги щеше да си остане. Като дете, на което е била поверена някоя голяма ценност, за да я пази за приятеля си, Ливия сега се разсъблече и му предложи гърдите си, сетне мина зад него, за да свали дрехите му, докато той простираше вълнената й пала на земята. Най-накрая, потръпваща от удоволствия, се излегна до него, целуна го по врата и захапа крайчеца на ухото му. Обхвана с длани лицето му и отново намери устните му, прокара нежно ръце по цялото му тяло и както беше оплела език в неговия, започна да нарежда хиляди неразбираеми, гальовни слова.
Плодове, сладки и сочни… Голите клони на дърветата, преплетени на фона на яркосиньото небе… Внезапна болка от заскубан кичур… Малка птичка със застинали крила, сякаш се е омотала в невидимата паяжина на облаците… На земята огромната пеперуда на плътската наслада се бори да излезе от тежкия пашкул, пробива си дупка в плътната ципа, подава глава… и накрая изскача на свобода в несравним екстаз!
Двамата прекараха с часове излегнати един до друг върху дрехите си, топлейки се един друг, усмихваха се глупаво и се удивяваха на своята невинност, на липсата на каквото и да е чувство за вина или прегрешение, отпуснали се на неизпитаните сладости и отдали се на неочаквани открития.
Говориха си. Той се оказа женен за някоя си Куспия, дъщеря на публиканус, а сестра му била омъжена за Луций Домиций Ахенобарб, по-малкия брат на върховния понтифекс. Да се изнамери нужната за подобаваща връзка зестра, се бе оказала трудна, почти невъзможна задача, но той намерил решението й, като взел за жена въпросната Куспия, дъщеря на изключително богат баща. Двамата още нямали деца, навярно защото той така и не откривал нищо привлекателно у жена си… според думите му тя вече се оплаквала на баща си, че съпругът й я пренебрегва.