Когато Ливия Друза на свой ред призна коя е, Марк Порций Катон Салониан застина.
— Сърдиш ли се? — надигна се тя тревожно, за да го изгледа по-отблизо.
Той се усмихна и поклати отрицателно глава.
— Как мога да се сърдя на това, че боговете са отговорили на молбите ми? Пратили са те тук, в земите на предците ми единствено за мен. Бях сигурен — още от мига, в който те видях надвесена над ручея. А щом принадлежиш на най-знатните фамилии, то тогава излиза, че наистина съм се превърнал в любимец на безсмъртните.
— Наистина ли не знаеше коя съм?
— Нямах никаква представа — призна си той, явно недоволен от себе си. — Никога не съм те виждал досега.
— Нито веднъж? Нима не излизаше често на балкона на Гней Домиций? Нима никога не си ме забелязвал на терасата над себе си? В дома на брат ми?
— Никога.
Ливия въздъхна.
— А аз те знам от толкова дълги години.
— Радвам се, че това, което си видяла от балкона, ти е харесало.
Тя се притисна до рамото му.
— Влюбих се в теб, когато бях още само шестнайсетгодишна.
— И все пак колко развратени са понякога боговете! — не се сдържа да възкликне Катон. — Ако само веднъж бях погледнал нагоре към дома ти, ако само веднъж те бях видял, нямаше да намеря покой, преди да съм те взел за жена… Щяхме да си народим много деца и никой от двама ни нямаше да се чувства в толкова неприятно положение, както сега.
Двамата отново се прегърнаха, изпитвайки и сладост, и болка, в инстинктивния порив на двама влюбени.
— О, би било ужасно, ако някой разбере! — ужаси се при мисълта Ливия.
— Да, така е.
— Не е честно.
— Не е.
— Значи никой не бива да разбере, Марк Порций.
Той направи кисела гримаса.
— Трябваше да сме като мъж и жена пред боговете и хората, не да се крием от всички.
— Ние сме заедно и пред боговете, и пред хората — отвърна му тя. — Единствено стечение на обстоятелствата ни кара да гледаме на нещата другояче. Аз лично от нищо не се срамувам.
Катон се надигна и прегърна коленете си.
— Нито пък аз.
Излегна се обратно на земята и сграбчи любимата си в страстна прегръдка. Най-накрая тя се отскубна от ръцете му, оправдавайки се, че иска да го гледа, да се наслаждава на стройната му фигура, на дългите му ръце и крака, на млечната му кожа, на редките косми по снагата му, изпъстрени със същото огненочервено както косата му. Тялото му излъчваше сила, лицето — мъжественост. Същински Одисей! Или поне нейният Одисей.
Беше станал късен следобед, когато Ливия най-после се реши да се раздели с любимия си. Двамата се уговориха да се срещнат на следващия ден по същото време и на същото място, като толкова продължително се сбогуваха, че Ливия Друза се прибра във вилата едва когато строителите бяха свършили с работата за деня и бяха тръгнали да си вървят по къщите. Икономът Мопс едва сдържаше притеснението си и беше готов да прати слугите да я издирват. Господарката му обаче беше обзета от такова невероятно щастие и опиянение, че трудно би си дала сметка как оценяват другите мистериозното й изчезване. Застанала на прага на къщата, тя се взираше в сумрака и не можеше да измисли каквото и да е обяснение за пред иконома си.
Видът й имаше с какво да ужаси прислугата. Косите й бяха разпуснати и разрошени, от тях се подаваха клонки и тревички; по дрехите й имаше големи петна кал; вместо на краката си, изкаляни до немай-къде, Ливия носеше дебелите си обувки в ръка, овесени за връзките, а лицето и лактите й бяха изцапани като на малка палавница.
— Домина, домина! — хвана се за главата Мопс. — Какво се е случило? Да не си паднала?
Най-сетне господарката му си възвърна способността да разсъждава.
— Да, Мопс — подхвърли шеговито тя. — Не само паднах, ами чак пропаднах.
Отвсякъде я заобиколиха любопитни робини, които едва ли не насила я избутаха вътре в къщата. Отнякъде беше извадена стара бронзова вана, която бързо сложиха насред стаята на господарката и напълниха догоре с гореща вода. Лила, която не бе спирала да реве, задето майка й била изчезнала, се втурна подир бавачката си да изяде изстиналата си вечеря, но Сервилия незабелязано се шмугна в стаята при майка си, скри се в тъмния ъгъл при вратата и мълчаливо наблюдаваше как едно от момичетата развързва вървите на Ливиината дреха и цъка с език при вида на голото й тяло, по-мръсно дори от дрехите.