Лично беше открил шест патогенни щама, които отговаряха на критериите. Единствено пробата, обозначена като 65-G, не отговаряше на нито един от тях. Откри я през 1979 г. в кръвта на зелените маймуни, които му доставяха за нуждата на експериментите. Беше останала встрани от вниманието на тогавашната наука, но той успя да я изолира — благодарение на уникалната си подготовка на вирусолог и специалното оборудване, което иракчаните му бяха предоставили. Вирусът изглеждаше много странно — сфера, запълнена с рибонуклеинова киселина и ензими. При съприкосновение с въздуха тя се изпаряваше, а във водна среда се разрушаваше и изпускаше топла плазма. Откри присъствието на микроорганизма почти у всички зелени маймуни, които му изпращаха. Но нито едно от животните не беше болно.
Положението с Чарли Истън беше коренно различно. Глупакът не бе споделил с никого, че преди почти две години бил ухапан от зелена маймуна. Призна го на Винченти едва три седмици преди смъртта си, малко след появата на първите симптоми. Кръвната проба доказа, че в организма му има 65-G, а Винченти се възползва от този факт, за да изследва въздействието на вируса върху човека. Заключението му беше, че 65-G не е ефикасен за биологично оръжие. Беше твърде непредвидим и бавен, за да бъде използван като агресивен вирус.
Какво невежество беше проявил. Беше цяло чудо, че все още е жив.
Над Самарканд бавно се разсъмваше. Той вече се намираше в стаята си в хотел „Интерконтинентал“. Имаше нужда от почивка, но все още беше възбуден от посещението си при Карин Уолд. В съзнанието му отново изплува споменът за стария лечител. Кога се беше случило това? През 1980-а, или 81-ва? В Памир, около две седмици преди смъртта на Истън. Беше ходил няколко пъти в селцето, опитвайки се да научи повече. Старецът със сигурност едва ли беше вече между живите, защото и тогава беше доста възрастен. И все пак…
Старецът се катереше нагоре по червеникавия склон с пъргавината на котка. Босите му стъпала бяха загрубели като дебели кожени подметки. Винченти го следваше с цената на доста усилия, а глезените и пръстите на краката го боляха въпреки дебелите ботуши. Теренът беше изключително неравен, остри камъни стърчаха навсякъде. Селото остана на километър и половина зад тях. Беше разположено на хиляда метра надморска височина, а в момента двамата се намираха доста по-високо.
Човекът, когото придружаваше, беше местният лечител, което означаваше комбинация между семеен лекар, свещеник, гадател и магьосник. Знаеше само няколко думи на английски, но в замяна на това говореше китайски и турски, и то доста добре. Беше нисък, почти джудже, с европейски черти и дълга, раздвоена по монголски брада. Носеше памуклийка със златни ширити и шарена тюбетейка. В селото Винченти беше присъствал на редица сеанси, при които старецът беше лекувал хората с отвара от корени и билки. Благодарение на дългогодишния си опит той прилагаше лечението с лекота и видимо умение.
— Къде отиваме? — не се сдържа Винченти.
— Да потърсим отговор на въпроса как да излекуваме треската на твоя приятел.
Отвсякъде ги заобикаляха заснежени и непристъпни върхове. Над някои от тях се трупаха буреносни облаци. Величието на гледката се допълваше от гъсти горички от кестени, обагрени в златни и червени есенни цветове. Някъде далеч ромолеше невидим поток.
Добраха се до тесен процеп между скалите, които бяха обагрени в различни нюанси на червеното. От специализираната литература Винченти знаеше, че планините наоколо все още са живи и се издигат с около пет сантиметра годишно.
Излязоха на овална площадка, оградена от отвесни скали. Светлината беше слаба и той извади фенерчето, което старецът му напомни да вземе. В скалата блещукаха две езерца с диаметър около три метра, едното от които бълбукаше и се пенеше. Вдигнал фенера над главата си, Винченти забеляза различния цвят на водата. В активното тя беше тъмнокафява, а в спокойното наподобяваше зеленикава морска пяна.
— Треската, която ми описа, не е нова — обясни старецът. — Много поколения я познават и са наясно, че се пренася от животните.
Една от задачите, с които Винченти беше изпратен тук, беше да научи повече за овцете, яковете и огромните мечки, живеещи в региона.