Торвалдсен посочи кутията на пода.
— Вътре не е това, което очакваше, нали?
— Все пак си струваше — реши да бъде откровена тя.
— Загадката на Птолемей може да се окаже и измама. Хората търсят тленните останки на Александър Велики в продължение на хиляда и петстотин години, но без успех.
— Нима някой вярва, че в тази кутия са мощите на свети Марко?
— Положително — сви рамене той. — Поне що се отнася до гражданите на Венеция.
Преценила, че е време да си тръгва, Зовастина тихо подвикна:
— Виктор!
— Някакви проблеми, госпожо министър? — обади се друг глас.
Мичънър. Фигурата му се появи под светлината на олтара.
— Ти ме излъга! — изсъска тя и насочи пистолета в гърдите му.
Малоун се прокрадна наляво, докато въоръженият мъж зад парапета се движеше в обратната посока. Заобиколи трон с красива дърворезба, върху който се беше настанил дървен лъв, след което приклекна зад килимите и гоблените, които го скриваха от нападателя. Намерението му беше да го заобиколи и да излезе зад него.
В момента, в който се готвеше да напусне укритието си, една стрела бръмна във въздуха и се заби в гърдите на мъжа. Лицето му се разкриви, ръката му посегна към стрелата, но животът го напусна и той се строполи на пода.
Малоун рязко се извъртя наляво. Касиопея се беше изправила отвъд централната пътека с лък в ръце и абсолютно непроницаемо изражение на лицето. На високата стена зад нея се виждаше малка затъмнена розетка. Под нея се появи фигурата на Виктор с пистолет в ръка, който безшумно се насочи към Касиопея.
Зовастина беше бясна.
— Ти си знаел, че гробницата е празна! — изсъска тя.
— Как бих могъл? — погледна я с недоумение Мичънър. — За последен път са я отваряли преди сто и седемдесет години!
— Предай на твоя папа, че Католическата църква няма да получи достъп до Федерацията, независимо от подписания договор!
— Ще му предам — кимна Мичънър.
— Ами ти? — остро попита тя, обръщайки се към Торвалдсен. — Защо проявяваш интерес към всичко това?
— За да те спра.
— Ще ти бъде трудно.
— Едва ли. След като напуснеш базиликата, ще се насочиш към летището, но дотам се стига след продължително пътуване с лодка.
Тя бавно осъзна, че тези хора са предвидили всичко, залагайки капана си. Или, по-точно казано, бяха й предложили възможността сама да избере този капан. Венеция. Град, заобиколен от вода. Няма автомобили, няма автобуси и влакове. Придвижването в него се осъществяваше само с помощта на относително бавни лодки. Напускането на такъв град със сигурност можеше да бъде проблем. До летището имаше най-малко един час път. Нямаше нищо успокоително в решителните лица на мъжете, изправени на пет метра от нея.
Виктор предпазливо тръгна към жената с лъка. Убийцата на Рафаел, която току-що беше пронизала и още един от охраната. Много му се искаше да я ликвидира, но си даде сметка, че би било глупаво. Беше чул думите на Зовастина и разбираше, че ситуацията взема неприятен обрат. Трябваха им гаранции, за да се измъкнат. Дулото на пистолета му потъна в тила на жената. Тя не помръдна.
— Би трябвало да те гръмна! — просъска той.
— И какво ще спечелиш?
— Поне ще изравня резултата.
— Той вече е изравнен. Ти уби Или, а аз премахнах партньора ти.
Той овладя гнева си и направи опит да мисли. Хрумна му една идея, която със сигурност щеше да постави ситуацията под контрол.
— Тръгвай към парапета! — заповяда той. — Бавно!
Тя направи три крачки.
— Госпожо министър! — подвикна Виктор.
Видя как Зовастина вдига глава, без да отмества оръжието си, насочено в мъжете срещу нея.
— Тази жена ще бъде нашата гаранция за измъкване. Ще я вземем за заложник.
— Отлична идея, Виктор.
— Тя още не знае какви си ги забъркал, нали? — прошепна Касиопея.
— Ще умреш, преди да си отворила уста! — мрачно я предупреди Виктор.
— Не се безпокой, няма да й кажа.
Светкавично преценил трудното положение на Касиопея, Малоун се надигна иззад парапета с насочен пистолет.
— Хвърли го! — хладно заповяда Виктор.
Той не му обърна внимание.
— На твое място бих го направила — обади се отдолу Зовастина, продължавайки да държи на мушка Мичънър и Торвалдсен. — В противен случай ще гръмна тези двамата.