— Убийство на италианска територия, извършено от върховния министър на Централноазиатската федерация? Не ми се вярва.
— Имаш право — кимна Зовастина. — Но Виктор спокойно може да убие жената без никакви проблеми за мен.
— Хвърли го — обади се Касиопея.
Той си даде сметка, че би било проява на глупост. По-добре да се оттегли в мрака, но да остане заплаха за тях.
— Котън — обади се Торвалдсен. — Направи каквото ти казва Касиопея.
Беше длъжен да приеме, че двамата му приятели знаеха какво правят. Дали щеше да допусне грешка? Може би. Беше го правил и преди. Разтвори пръсти и пистолетът полетя отвъд парапета.
— Свали я долу! — заповяда Зовастина и се обърна към мъжа, който току-що се беше разделил с оръжието си. — А ти ела тук!
Той не помръдна.
— Моля те, Котън — обади се Торвалдсен.
След кратко колебание фигурата на мъжа се отлепи от парапета.
— Ти ли го контролираш? — попита Зовастина.
— Никой не го контролира.
Виктор и заложницата се появиха пред олтара. Миг по-късно към тях се присъедини и мъжът, който беше изпълнил заповедта на Торвалдсен.
— Кой си ти? — втренчи се в него Зовастина. — Торвалдсен те нарече Котън.
— Казвам се Малоун.
— А ти? — извърна се към жената с лъка тя.
— Аз съм приятелка на Или Лунд.
Трябваше да разбере какво става. Веднага! Съобразявайки светкавично, тя посочи пленницата на Виктор.
— Тази идва с мен! Така ще стигна безпрепятствено до летището!
— По-добре да остане тук с мен, госпожо министър — поклати глава Виктор. — Ще я държа, докато излетите.
Зовастина поклати глава и махна с ръка към Торвалдсен.
— Вземи него! Отведи го на сигурно място и чакай да се обадя от самолета. Ако ти създава проблеми, убий го. И направи така, че тялото му да изчезне.
— Госпожо министър — обади се Мичънър. — Вземете мен за заложник, защото и бездруго аз съм главният виновник за бъркотията. Пуснете господина да си върви.
— А какво ще кажете да вземете мен вместо нея? — обади се Малоун. — Никога не съм ходил в Централноазиатската федерация.
Очите й се плъзнаха по фигурата на американеца. Висок, самоуверен. Вероятно агент. Не, не става. Искаше да научи повече за връзката на жената с Или Лунд. Всеки, който бе готов да рискува живота си, за да отмъсти за Лунд, заслужаваше задълбочено проучване.
А и този Мичънър. Надяваше се, че Виктор ще намери повод да види сметката на лъжливия свещеник.
— Добре, отче — взе решението си тя. — Ти оставаш с Виктор. А с вас ще се видим някой друг път, мистър Малоун.
56
Самарканд
Винченти се събуди.
Лежеше на разпънатата кожена седалка, монтирана в задната част на кабината. Хеликоптерът беше напуснал града и летеше на изток.
Телефонът в скута му вибрираше.
Върху екрана се беше изписало името на Грант Линдзи, началник на научноизследователската лаборатория в Китай. Пъхна миниатюрната слушалка в ухото си и натисна бутона.
— Приключихме — обяви служителят му. — Зовастина разполага с всички микроорганизми, лабораторията е преобразена. Всичко е чисто.
Винченти нямаше никакво намерение да се окаже между чука и наковалнята, в случай че Западът или Китай проявяха интерес към плановете на Зовастина и неговата лаборатория в планините. По този проект бяха работили само осем учени начело с Линдзи. Всички следи от работата им сега бяха заличени.
— Плати на хората и ги пусни да си вървят — разпореди се той. — По-късно О’Конър ще се срещне с всеки един от тях и ще им предложи съответните компенсации. — Отговори му мълчание и той побърза да добави: — Не се безпокой, Грант. Вземи данните от компютъра и тръгвай към къщата ми оттатък границата. Ще трябва да изчакаме, за да видим какво мисли да прави с този арсенал върховният министър Зовастина.
— Тръгвам веднага.
Това искаше да чуе.
— Ще се видим още днес — каза Винченти. — Хайде, действай, защото ни чака работа.
Изключи телефона и отново се излегна на седалката. В съзнанието му изплува споменът за джуджето лечител от Памир. В онези години Таджикистан беше примитивна и враждебна страна. Там медицинските изследвания бяха почти непознати, чужденци се появяваха рядко. Именно по тази причина иракчаните разглеждаха района като многообещаващ по отношение на зоонозите.